Най-важният раздел, който трябва да проверявате ежедневно за новости, подобрения и съобщения, независимо дали сте новорегистрирал се потребител или от старите кучета.

Ако искате да станете наши приятели - това е мястото!

Всякакви месечни глупости за стимул или пък разни конкурси с награди...

Разделът, в който се намира първата ви работа след регистрацията, а именно - създаването на ваш уникален персонаж.

Който търси - намира. Ако ви е нужен другар за РП, приятелче, дружка някаква, роднина, търсете тук.

Ако искате да редактирате нещо в персонажа ви, можете да го направите в този раздел.

Вода, огън, земя, въздух. Повелителите ръководеха четирите стихии и живееха в мир с природата в огромното си кралство. Водните, земните и огнените повелители живееха по цялата територия, а въздушните пребиваваха върху големи острови, лежащи във въздуха. Магията на силите им поддържаше островите горе и те никога не бяха щурмувани.

Най-магичното и прекрасно от всички кралства. В страната на елфите всичко беше изградено от дърво и най-интересното беше, че всъщност те не го бяха направили сечейки дърветата, а заради това, което са, природата им беше дала подаръка да контролират растенията само с песните си.

Най-малкото от всички кралства, но изпълнено с магия, струяща от всяка сграда и павирана уличка. Магьосниците имаха съвсем малки къщурки, но прецизно направени, а когато се влезеше вътре, те се преобразяваха в палати. Ех, магия, как да не я обичаш!

Когато чуете името, може би си представяте нещо светло и приветливо. Но не. Явно демоните обичаха парадоксите, защото страната им беше най-мрачната от всички други, обгърната в мек мрак дори и през деня.

По улиците на градовете беше пълно с хора... е, хора не е точната дума. През деня вампирите не излизаха често. Поне повечето от тях. Поне тези, които нямаха камъни, които да ги предпазват от слънчевите лъчи. Но през нощта... тогава обитателите на къщите ги напускаха и тръгваха на лов.

Улиците в кралството бяха широки, такива, че дори да настъпеше масова трансформация, нямаше опасност два индивида да се нападнат. Поне докато не свършеше трансформацията... тогава ставаше лошо. Сградите бяха големи и имаше някои, предназначени точно за предпазване на новородените върколаци от избиване при пълнолуние. Въпреки, че никой не обичаше върколаците много, те бяха една от най-мъдрите раси.

Ерх'нар представляваше огромна скалиста местност, в която върховете на скалите не се виждаха между облаците в небесата. В цялото кралство имаше седем града, разположени на седем скали, в които живееха драконите. Въпреки че имаше милиони пещери, тези същества се бяха разселили и в други кралства - например това на повелителите.

Отделен от другите и разбит на стотици острови, от които няколко главни, Ейлос представляваше кралството на водите, въпреки че жителите му не можеха да контролират водната стихия. Те можеха да призовават мъртъвци, но се занимаваха основно с водите, заграждащи островите им.

Един от двата свободни града, независими от никое кралство. В него се стичаха хиляди същества от цял Девънхайд, които търсеха храна и стоки. Накратко, в Хийрон бяха всички хранителни запаси, а търговците бяха повече от клиентите. Града беше много голям и някои неща се намираха трудно, но все пак си беше свободен и... ами всичко беше позволено.

Либра бе най-китното и приветливо място в целият Девънхайд, превъзхождайки по величие дори пищните градове на Норея и островите на амакеите. От Аритско море, пробиваше целия град с малки вирчета, над които висяха павирани мостове. В центъра на огромния град се намираше Олтарът на Великия Алтен, който всички идваха да видят.

Светът, за който единствения портал се намираше на един от островите на амакеите беше коренно различен от техния. Толкова различен, че чак ги плашеше, но човеците всъщност бяха много по-недоразвити от тях. Не осъзнаваха колко губят, когато не вярват на фантазията си...

Някои казват, че спомените са най-прекрасното нещо, на което може да се отдаде човек. Други твърдят точно обратното. Но едно е сигурно - спомените ги има - нейде далеч в съзнанието ни, погребани между мислите ни.

Машината на времето може да пътува не само назад, но и напред. Защо да не отидете на гости на себе си? Или не видите коя ще е годината, през която ще умрете?