1. Име:
Лорейн до Кортео Тредаре (обикновенно просто Лорейн, фамилията й е "изработена" от самата нея „за тежест” по време на кариерата й в Хийрон)
2. Години:
42 (но тъй като полубоговете остаряват по-бавно от обикновените хора, изглежда на половината на годините си)
3. Произход: Хийрон, Девънхайд
4. История:
„Проклетницата е елиминирала и Бренд. Още един си отиде от камата на тази непозната. Ще навреди на доходите ми. А беше толкова добре, преди тази Лорейн да се появи! Всичко вървеше по вода, търговците си плащаха чинно, управата, както винаги, си затваряше очите… Трябва да се справя с нея, преди да…”-Из дневника на страж от Хийрон. Намерен обесен с главата надолу в бедняшка колиба седмица по-късно.Лорейн винаги е предпочитала да е обвита в мистерия. Появява се ненадейно сред докладите на стражата в Хийрон някъде около шестнадесетата си година. Малко се знае за произхода на момичето. Отгледана е от бандит, който се е смилил над детето, след като го е намерил да плаче само на улицата. Мъжът, който я е отгледал, е убит при улично сбиване, когато момичето е на шестнадесет. Оттогава-насетне, Лорейн бързо започва да се изкачва в криминалния свят. Откъслечните сведения за нея от този период показват, че тя е била сред най-откровено дръзките и авантюристични престъпници в Хийрон. Никоя цел не е твърде недостижима за момичето и никоя цена не е прекалено висока. Самата тя винаги е твърдяла, че е правила всичко това, само за да оцелее. Имала славата на милостив бандит, доколкото това е възможно. Любима плячка за нея били корумпираните търговци и членове на стражата. Не по друга причина, а защото освен парите елиминирането им й донасяло, както тя го поставя: „душевно задоволство”. След зашеметяващия й възход става твърде известна и сама напуска столицата, преди враговете й да се съберат заедно срещу нея, на осемнадесет години. В продължение на половин деситилетие всеки официален запис за нея изчезва, а и тя не споделя нищо с никого за периода. Появява се пред портите на столицата също така ненадейно, както е заминала, само с една походна торба на гърба си. В продължение на близо десет години работи за различни поръчители като наемно острие. Бързо си спечелва име като ефикасен, макар и не особено сговорчив наемник. Често отказва да завърши задачи. Не обича да убива, но когато й се наложи, го прави без да се замисли или да съжалява в последствие. Старае се да прекарва повече време извън Хийрон, ала това не е лесно, когато си сред най-ефикасните наемници.
Още след първата си мисия като наемник, пратила я в Еленор, се връща в столицата с мълчалив младеж в средата на юношеството си, на име Фергин Шиего (или просто Ферг). Макар и да отказва да обясни как и защо го е взела със себе си, Лорейн прави Фергин своя дясна ръка. Оттогава тя и Фергин неизменно работят заедно. Трудно е да се каже дали въобще са приятели, рядко разменят и дума.
5. Характер:
„Враговете ми правят грешката да имат предварително мнение за мен. Това е по-смъртоносно за тях дори и от меча ми.”Лорейн е човек на промените. Сама се определя като такъв. Един път е пламенна авантюристична натура, друг – студена и пресметлива, според случая. Изкусна манипулаторка, тя обикновено са самоизолира от останалите. Пестелива е на думи, макар че веднъж накарана да говори, го прави разточително и с удоволствие. Винаги постига целите си, макар и често да предпочита да почака малко или да поеме по заобиколен път, вместо да пристъпи собствените си идеи за моралност, за правилно и грешно. Твърдоглава и потайна, Лорейн мрази да работи наравно с някого другиго. Само Фергин е изключение. След като е водила банда на младини (или по-правилно, самата тя е била банда), не може да приеме някой друг да я командва, честа причина да се скарва с поръчителите си.
Лорейн страни от политиката, доколкото е възможно. Често демонстрира мистериозно богатство, вероятно натрупано на младини, но въпреки това продължава да взема задачи и дори и когато остане без такива, често сама си намира работа, дали като разбойник и крадец, дали като търсач на реликви от отминали епохи.
6. Външен вид:
„В кръчмата влезе непозната за всички жена. Движеше се уверено и целенасочено, приковавайки всички погледи. Беше висока, но сравнително слаботелесена. Открито носеше кожена броня, едва прикривана от палтото й. Обгръщаше я старо, протрито от времето наметало, което някога изглежда бе имало сивкаво-кафяв цвят и тялото й сякаш излъчваше някаква странна тъмна аура. На колана й почиваше ножницата на едноръчен меч. Носеше очукани пътни ботуши, в които, без да се притеснява, бе затъкнала кама. Лицето й не се виждаше, прикрито от черна широкопола шапка. Както всичко у тази жена, и тя изглеждаше белязана от времето и пътя, беше намачкана и оръфана по ръбовете. Без да каже и дума, непознатата се приближи до шумната компания на бара. Надигна глава и фиксира с уморените си тъмнокафяви очи мъжът, стоящ начело на групата. Лицето й имаше издължени черти, леко заострени и обветрени от времето, въпреки че странницата бе младолика. Косата, спускаща се до раменете бе светлоруса, подобна на златен водопад, гъста и силна. Без да каже и дума, присви очи и изневиделица проряза гръкляна на седящият пред нея с едно единствено движение. После се обърна, сред шума на излитащи от ножниците си оръжия. Докато се обръщаше, ръкавът на наметалото й се надигна нагоре и забелязах виещите се черни символи, които покриваха ръката й. Не успях да ги огледам по-добре, защото жената бързо ги прикри. Спокойно прибра своето острие, с думите: „Винаги плащам дълговете си.” Цялата стая се изпълни с дим и само след секунди, когато всичко се уталожи, тя вече не бе там.”
-из доклад на очевидец за едно от престъпленията на Лорейн до Кортео Тредаре. .
7. Дарба:
Лорейн предпочита да се бие единствено с едноръчния си меч, но понякога демонстрира странни дарби. Една от тях е геокенеза – мже да контролира земните пластове, левитирайки скали и създавайки земетресения. За жалост тази нейна страна е доста недоразвита и засега е само в начален стадии. Нещо друго, в което е много добра, обаче, е способността й да изчезва от едно място и да се появява на друго – при повечето случаи доста отдалечено от предишното и местоположение. Интересното е, че го прави само когато е тъмно, или пък някъде около нея има сенки. Също така на няколко пъти е забелязвана от градската стража да комуникира със странно наглед същество – мъжете се кълняли, че то приличало на скелет, но никой не им повярвал. Твърдели, че Лорейн вдигнала създанието от нищото, след което си поговорила с него и с леко движение на китката си го унищожила. На няколко пъти е забелязвана да носи странни амулети, за които няма информация.
8. Контакти:
skype - cherry_sneji; email –
zumzam@abv.bg (но влизам мнооого рядко :д)
Снимка:
ще попълня това поле, след като си намеря постоянна снимка
Мисля, че е добре... Ако има нещо - кажете, за да го оправя. ^^