Живата гробница

Върховен Алтен

Едно от най-усойните места. Толкова плашещо и диво, неизследвано от никого и почти винаги празно. Дори амакеите не го обичаха, заради множеството смъртни случаи в него. Въпреки това то си беше свещено и в него някога бяха правени най-много въздигания на мъртви в историята. Сега беше пусто, но някои от неосвободените духове все още скитаха из мястото и караха гробището да оживява. Стотици каменни плочи бяха нахвърляни по продължението на алеята, която пресичаше просторното място и на всички тях бяха изписани странни имена на амакеи. Чудното беше, че въпреки силата на мястото, тук почти никога нямаше никой - хората се страхуваха и обричаха себе си на нещастия ако дойдеха тук. Поне такива бяха слуховете, а навсякъде имаше слухове. Розови храсти образуваха оградата с красивите си цветя, червени като кръв и мистериозни като мъртъвци. Сякаш част от душата на всеки от хората в гробището се беше вселила в розите. Над Живата гробница винаги тегнеше непрогледна мъгла, което правеше обстановката още по-плашеща.