- Spoiler:
[Лик: Klaamka Kokosh]
Аня Дмитрийевна Селивановя.
21 години.
Елф, наемник.
Живее в кралство Норея.Анастасия Селивановя мъчително раждаше детето си у дома. Болката беше непосилна, а от факта, че съпругът й не присъстваше на раждането на собствената му дъщеря я болеше още повече. С един последен напън, изморената жена най- сетне роди детето си и се отпусна задъхана на възглавница. Дочу плача на бебето и усмивка се появи на изнуреното й лице. Медицинската сестра до нея й подаде дъщерята.
- Името й ще бъде Аня Дмитрийевна Селивановя.- рече Анастасия. Последните й думи- след тях майката на момиченцето издъхна.
***
- Так, г-н Іванович, ви повною мірою зрозуміти і, запевняю вас, що розвиток Аня працює абсолютно нормально. Це буде відмінним доповненням до вашої .. колекції. -гласът на Анатолий Селивановя както винаги беше мазен и угоднически. Той погледна самодоволно към дъщеря си, която вмомента тичаше из двора и весело си играеше. Чудесно се беше уредил. Нямаше да връща никакви пари. Само трябваше да му даде дъщерята, за да я обучи за.. каквото там ги обучаваше. Не му пукаше особено. Не само, че дългът му към Иванович бе забравен, а и щеше да получи аванс за Аня. Анатолий потърка длани и се загледа доволна към така наречената му стока. Това момиченце щеше да бъде перфектно. Майка му гледаше с омраза към онзи мъж, който някога с гордост наричаше син. Сега беше просто един подмазвач, един измамник, който само се чудеше как да спечели още пари, които да спечели за собствена изгода.
- Как можe да си такъв лицемер?- Оля Селивановя гледаше с презрезние Анатолий.
- Не съм лицемер, майко. Грижа се да живеем добре и да не ни закачат. - синът й я гледаше спокойно, без никакви угризения.
- Ти току- що продаде дъщеря си, за да платиш един дълг! На кого точно осигуряваш по- добър живот?! Анастасия е мъртва, баща ти е мъртъв, аз ще умра след няколко години. Аня е единственото, което имаш!- гласът на Оля се извиси и привлече вниманието на внучката й. Аня се приближи с тихи стъпчици до вратата и долепи ухо до ключалката. Бяха я учили, че подслушването е нещо много лошо, но точно вмомента, когато споменаха нейното име това правило остана на заден план.
- Точно това хлапе не ми служи за нищо друго освен да ми напомня, че съпругата ми е мъртва заради него!- угодническата маска на Селивановя падна и болката му се разкри. Крясъците му продължиха:
- Това момиченце ми причинява само болка! Ще дам Аня на Иванович и ще се оттърва от болката и от всичко! Остави ме да правя каквото знам, майко!
Оля започна да клати глава. Имаше чувството, че някой е убил сина й и е поставил напълно непознат в тялото му.
- Татко, продал си ме на непознат човек?- гласът на Аня трепереше от ужас, както и малкото й телце. Очите й се напълниха със сълзи и нещо в сърцето на Анатолий го бодна. Очите й бяха същите като на майка й..
- Аня, господин Иванович ще се грижи добре за теб.- баща й се усмихна, опитвайки се да я заблуди.
- Същият, господин Иванович, който през периода, в който вечеряше всеки ден вкъщи беше с различно хлапе и носеше пистолет в палтото си?- сарказмът и повдигнатата й невярващо вежда бяха част от характера й.. нищо, че беше на пет.
- Не спори с мен, Аня. Отиваш там и всичко ще бъде наред.- тонът на Анатолий отново се повиши и той погледна малкото момиче заплашително.
- Я тебя ненавижу.*- Аня мина на родния си руски език и загледа с омраза човека, който по невероятни причини наричаше “баща”.
- Я не смiю говорити на мовах, не розумiю!**- баща й се развика на украински, опитвайки се да накара хлапето да млъкне.
- Дізнайтеся, українська мова, так як я народився. Російська моя мати. Що, зокрема, не розуміє мови? ***- Аня му отговори на същия език, гледайки го хладнокръвно.
- Иди в свою комнату. Вопрос не подлежит дальнейшему обсуждению, Аня!****- Анатолий заплашително пристъпи крачка напред. Малката Селивановя го погледна с отрова в очите и се затича по стълбите към стаята си.
*Мразя те. /руски език/
** Не говори на езици, които не разбираш! /украински език/
*** Смятам, че имам право да говоря на родния си език и на ез.. /украински език/
**** Иди си в стаята. Въпросът не подлежи на повече обсъждане, Аня! /руски език/
***
Днес беше петнайстият рожден ден на Аня. Не, че тя очакваше някой да се сети или да я поздрави или нещо подобно. Беше се научила, че при господин Иванович, всички трябва да бъдат безчувствени. Или ще бъдат убити.
- Аня.- шепота на Нейтън прекъсна мислите на червенокоската.
- Нейтън? Какво правиш тук?- попита тя изненадано и погледна към пакета в ръцете му. Май вече и сама се досещаше каква беше работата.
- Честит рожден ден. Подаръкът е от всички- прошепна той и й го подаде.
- Как.. Всъщност, благодаря, но как успяхте? Нали не можем да излизаме от тук?- каза Аня гледайки го на една страна. Чуха се стъпките на Иванович по коридора и ужасено изражение се появи на лицето на Нейтън. Селивановя реагира по- бързо от него и набута подаръка си под леглото миг преди наставникът им да отвори вратата.
- Нейтън? Надявам се да имаш добро обяснение. Какво търсиш в стаята на Аня?- Иванович го гледаше подозрително и момичето веднага усети, че приятелят й се е панирал.
- Нейтън просто дойде да ми напомни, че днес е мой ред да почиствам..- червенокоската едва сега забеляза другият господин с наставника си- нещата ни.
- Сигурна ли си?- попита възрастният мъж и я загледа проницателно. Зеленият й поглед беше непроницаем.
- Абсолютно.- отсече тя твърдо. Иванович се втренчи в нея и тя отвърна на погледа му без да трепне.
- Отлично. В такъв случай смятам, че нямаш повече работа тук, Нейтън.- каза той и погледът му се насочи към момчето, давайки на Аня възможност да се отпусне за момент.
- Аня, този човек е дошъл да те поздрави за рожденния ти ден.- наставникът изрече невъзможното. Успя да пречупи маската на безчувствие на Аня.
- Д..ошъл е за да ме поздрави за рожденния ми ден? Мислех, че празниците нямат никакво значение и ни е забранено да си честитим.- веждите й се скриха в косата.
- Този господин е много специален затова му позволявам да наруши нашите правила за един ден. Сега ще излезеш с него.- отвърна Иванович с доволна усмивка. Аня се обърна и се загледа през прозореца, където виждаше някои от “съучениците си”. Всички вършеха работата си и нямаха почивка.
- А какво, ако не искам?- тя проговори без да се обръща, но гласът й беше леден.
- Стига, Аня. Всички копнеете за това. Да излезете, да видите какъв е истинския свят.- каза Иванович, осланяйки се на години наред трупан опит с тези деца.
- С какво съм по- различна от другите? Защо аз, а не.. например Клеър? Тя имаше рожден ден преди седмица. Но за нейния не позволихте да се направи нищо.- отвърна Селивановя и се обърна. Не само гласът й, но и очите й се бяха превърнали в две зелени кубчета лед.
- Аня, стига толкова. Отиваш с господин Селивановя и..- Иванович осъзна, че се е изпуснал за името и погледът му стана ужасен.
- Как го нарекохте?- очите на червенокоската се разшириха. Бяха й казали, че цялото й семейство е починало. Така бяха казали на всички тук, нали уж затова бяха тук?
- От казаното да предполагам, че вие сигурно сте ми баща.- момичето успя да си върне самообладанието и маската. Тя погледна към мъжът до Иванович и той притеснено кимна.
- Мога ли да попитам какво ви води насам след петнайсет години игнориране?- Аня едва сдържаше гнева си.
- Аня приготви се и ще излезеш за няколко часа с баща си.- каза спокойно Иванович и се обърна да излезе от стаята.
- Няма.- червенокоската трепна леко при изричането на забранената дума. Наставникът й замръзна на вратата.
- Моля?- възрастният мъж се обърна и я изгледа с убийствен поглед.
- Казах, че няма да го направя. Първо правило на наемника- сам определяй правилата си.- Селивановя го затапи с едно от собствените му правила.
Наставникът й пристъпи няколко крачки напред, сграбчи я за ръката и изсъска нещо в ухото й.
- Два часа. Не повече.- каза Аня, като леко трепереше- очевидно от това, което й каза Иванович.
***
Федир Иванович седеше уплашен на дивана си. Вонята на алкохол се носеше на километри от него, беше неизбръснат, всичко около него бе разхвърляно и мръсно. Чу виковете на охраната си пред вратата и няколко изстрела. Беше прекалено стар.. беше видял много и силно се съмняваше, че охраната му е застреляла някой. Вратата на къщата му се отвори и той чу тракането от приближаващите й стъпки. Занемареният мъж вдигна очи, за да срещне погледа на една от най- добрите си ученички- очевидно пораснала и вършеща добре работата си.
- А..Аня?- заекна той. Дори малките му надежди вече бяха потъпкани. Тя нямаше да се спре пред нищо, за да го убие. Познаваше я. Той я беше направил такава.
- Не съм очаквала, че някога отново ще се видим, господин Иванович. Но за ваше съжаление този ден дойде.- Селивановя говореше твърдо и отсечено с непроницаема маска на безчувствие.
- Аня.. моля те.. моля те..- не беше й подозирал, че ще се моли на едно момиченце.
- Направили сте доста лоши неща през живота си, Федир. Нима очаквахте спокоен и кротък живот след като се оттеглихте от стария си бизнес? Знаехте, че този ден ще дойде. Това, че
аз съм тук не променя нищо.- отвърна червенокоската.
- Да.. но аз съжалявам, съжалявам за тези неща..- Иванович падна от дивана и захлипа, опитвайки се да намери слабото й място, да отключи чувствата й.. съжалението й.
- И аз съжалявам, Федир Иванович.
В апартамента на старият господин се чу един изстрел и стъпките, които показаха, че Аня Селивановя си е отишла след свършената работа.
***
- Абсолютно, господин Стоун. Гарантирам, че тя е най- добрата, която можете да намерите.- секретарката на Колин Стоун говореше с неприсъща за нея увереност, която вдъхна доверие на мъжа.
- Добре, покани я вътре.- Колин кимна и зачака появата на новата си убийца. Трябваше да се оттърве от няколко досадни човека, които заплашваха да сринат кариерата му. Той беше обърнат с гръб към вратата и наблюдаваше внушителната гледка, която се откриваше през големите френски прозорци.
- Добър вечер, господин Стоун.- един доста нежен глас прекъсна размишленията му и той се обърна. Очите му се разшириха при вида на жената, която се предполагаше, че е наемник. Той си я представяше с.. ами честно казано с раздърпани дрехи и качулка, скриваща самоличността й. Човекът, който сега стоеше пред него беше абсолютно обратното. Пред него стоеше самоуверен наемник, от когото струеше женственост. Рокля, високи обувки, червена коса.. зелени очи. Той се окопити, стана от стола и й подаде ръка.
- Добър вечер, госпожице..?- каза той и я загледа въпросително.
- Аня.- отвърна тя и се настани в едно от креслата пред работната му маса.
- Предпочитам да ви наричам с фамилията ви, Аня.- рече той с властен глас.
- А аз ви предлагам да не ми задавате въпроси, които ще разкриват повече от колкото ви е необходимо да знаете за мен. Седнете.- отвърна тя с твърд глас. Стоун я послуша, въпреки че принципно не се оставяше толкова лесно.
- Процедурата е лесна. Давате ми информация за човека, който искате да бъде убит. Аз си свършвам работата, нося ви доказателство и никога повече не ме виждате. Сама се грижа за.. “консумативите” си. Вашата задача е да не ми поставяте условия или да се опитвате да ми казвате как да си свърша моята задача. Изяснихме ли се?- Аня каза обичайното, което се налагаше и нямаше търпение да си тръгне от тук.
- Напълно. Желая тези пет човека да бъдат мъртви, в колкото се може по кратък срок.- отвърна Колин възвърнал си самообладанието.
- Считайте го за изпълнено, господин Стоун. Желая ви приятна вечер.- Селивановя се изправи и тръгна с права крачка към изхода. Колин наведе глава заглеждайки се в невероятното й тяло.. тръсна глава. Имаше си съпруга и работа, точно вмомента нямаше нужда живота му да се усложнява допълнително от някаква наемна убийца. Доста красива.. “Катрин те чака вкъщи.”- напомни си той и се зае със скучните си доклади за четене.
