Лас Вегас,2000г.

First topic message reminder :


Казино "Лас Вегас" е мястото където Никълъс дьо Болеро срещна Алис Доминик за първи път и остана буквално с отворени уста след като тя бе първата,която го победи на покер!

Изведнъж тя предложи да сменим темата и телефона ми звънна.Мелодията бе на известната певица Никол Шерзингер,а самата песен се казваше EBEMEBEBE.Погледнах екрана,на който пишеше Анн-Мари-Магдален."О,не!Гаджето ми!"Изкрещях вътрешно.Погледнах Алис и тихо и прошепнах:
-Би ли изчакала за един момент.
Тя само кимна.Аз станах вдигнах и се запътих към тоалетните,за да говорим на спокойствие н Магдален.Стоях там доста дълго време.Бях сам.Изведнъж вратата се отвори.Това бе тя,Лис.Видях я в огледалото и в същото време говорех:
-Изчакай ме в спалнята.Ще дойда до час.Може да си облечеш копринения костюм...
"Дали ме чу?"Помислих си аз и бавно свалих телефона и го затворих.После се обърнах и я погледнах,а тя...

Щом затвори вратата аз я отворих и се отледах.Нямаше я наблизо.Отидох до бара и потих бармана задъхан къде е тя.Той ми посочи към другия край на сградата и каза:
-Дамата плати сметката и си тръгна.
Едвам чул последната му дума аз се затичах към вратата.Алис бе на метри от врата,когато извиках:
-Почакай ме!Алис!
Тя се обърна и леко се усмихна.Щом тя спря забързах малко темпото и след броени секунди бях при нея.Сложих ръка на рамото й и казах:
-Госпожице Доминик,няма да се разберем така с вас.Вие плащате сметката,каните ме на питие,побеждавате ме.-спрях за малко,за да си поема дъх и продължих.-Не ми отнемайте всички удолоствия за деня,моля ви!Нека поне ви закарам.-предложих аз...

Ръката и бе ледена.Много странно.До сега не го бях усетил.Заяви,че няма да се прибира и ми напомни за Мари.
-О,Мари ли?Това е братовчедка ми!-излъгах я без да ми мигне окото,но не бях сигурен дали ще ми повярва.-Баща и ще се жени...Скоро и иска да я закарам.Ще го венчае Елвис.Нали се сещаш,че тук няма отчета,а Елвис Пресли във всяка църква!-пошегувах се аз и я погледнах.
По лицето и пробягна лека усмивка...

По лицето ми пробяга лека усмивка. Значи все пак бе трогнат до толкова от "болестта" ми, че дори лъжеше за приятелката си. Не можех да отрека, че ме впечатли. Щях да повярвам ако не бях чула разговора. Прокарах ръка през косата си и многозначително се вгледах в тъмните му очи. Бяха красиви, като се има в предвид, че той е човешко същество.
- Това е още по-важно. Чичо ти се жени. - казах въодушевено. Доближих се по-плътно до него и бавно повдигнах глава. Внимателно допрях устни до врата му. Цялото ми тяло се наелектрезира от сладникавата миризма на кръв. Отдръпнах се и го заобиколих.
- Ще отида до тоалетната, ти може да тръгваш. С кола съм не се притеснявай. - намигнах му и бавно се изнизах към тоалетната.

ПП успях ли да позная цвета на очите ? хДД

Допирът,погледът,целувката,начинът по който ме заобиколи с поставяне на ръка на кръста ми,всичко ме възбуди.Щом ми насмигна реших да дествам без да се колебая.
-Алис,моля те не се стряскай от това,което ще ти кажа!-прошепнах в ухото и щом я настигнах и положих ръка на кръста й.-Лис,харесвам те!Много те харесвам и искам да бъдеш моя...моя поне за тази нощ!-казах аз с леко съблазнителен тон в гласа.
След това я завъртях и страстно я целунах по сочните й меки устни...


П.П.Моите да,но не и на героя ми haha Това малко заприлича на сапунка

Той ме настигна, но не това бе най-странното. Предложението му бе шокиращо и доста обнадеждаващо, а целувката... Страстна, спираща дъха, но твърде кратка. Положих ръка върху бузата му съвсем нежно . Лицата ни бяха на дъх разстояние. Усмивката отново пробяга по лицето ми. Една нощ. Какво можеше да изгуби той и какво аз ?
- Звучи съблазнително. - прошепнах и отново впих устните си в неговите, този път по-продължително. Ръцете ми се плъзнаха по тялото му макар и да не беше редно сред толкова много хора, които определено се бяха втренчили в нас.
Отдръпнах се и хванах ръката му. Не знаех къде може да отидем. Не знаех и за колко лесна щеше да ме помисли, но не ме интересуваше особено.
- Къде ще отидем ? - попитах объркано оглеждайки всяка една врата от помещението.

ПП на мен все още ми се струват тъмни , но нищо. Ако си беше сложил аватар с лика на героя ти нямаше да стане такова объркване haha .. Сапунка може да се каже, но какво да се прави хДД Съдба ;д

Целувката й бе страстна и определено възбуждаща. Всяко косъмче по вратът ми настръхна. Всички наоколо бяха впили погледи в нас. Чувствах се като беглец от закона,а това чувство се засили, когато Алис започна да оглежда всяка врата с малко паника може би. Тя ме попита къде ще отидем и аз веднага се сетих за две възможности.
- Предлагам два варианта.- подех аз.- Първият е набързо в тоалетните с шанс някой да ни хване, а втория да се качим в лимузината ми и да отидем в хотела ми, където ще бъдем насаме и ще можем да се опознаем по-добре.- продължих аз подканвайки я да избере втория вариант с леко и нежно преместване на ръката ми надолу от кръста й.


П.П. Съвет: Избери втория вариант... Не бих искал някой да направи клипче с нас и да го вдигне в Нета. :lol:

Замислих се само за един кратък, но съвършен миг от реалността. Всичко бе идеално, като всяка вълнуваща вечер от еднообразният ми живот. Никълъс обаче успяваше да ме изненада във всяка изминала секунда. Предложенията му бяха доста не традиционни за един джентълмен, а може би той не беше такъв. Може би само се преструваше, както правеше всеки един незадоволен от съпругата си мъж на средна възраст. Разликата между него и тях беше само във възрастта.
- Няма значение. - казах тихо поддържайки познатия безразличен тон. Повдигнах леко рамене и рязко, но деликатно, отскубнах ръката си от неговата. Погледа ми отново пробяга по всяка една врата на помещението, но този път без никакъв интерес, без цел. Имах два варианта. Или вратата зад нас или изхода на сградата. И в двата случая бях убедена, че изживяването ще е приятно и за двама ни.

ПП Извинявай за закъснението. Не бях в настроение. Да, напълно съм наясно, че това не е добро оправдание.. Мир ! хД :piece:

След отговора й погледът и стана някак...безразличен. Въпреки това, аз не му обърнах много внимание, а продължих:
-Предлагам да отидем в хотела ми.Там ще ни е по-комфортно и бихме могли да се опознаем по-добре.-казах нежно гледайки я в очите и очаквайки нейния отговор.-Ти какво мислиш?-продължих все така нежно и бавно обърнах главата, която тя бе свела след като зададох въпроса си.
Тя само кимна и аз без да чакам повече я хванах за ръката и с доста бърза крачка се запътихме към лимузината, която чакаше отвън. Това бе черна, дълга кола с черни стъкла и сребърни джанти. Шофьорът, както винаги, стоеше до последната врата на автомобила.Щом отворих вратата на казиното той отвори вратата на лимузината и аз побягнах,а с мен и Алис. Щом стигнах до колата изчаках Лис да се качи първа, но на няколко крачки от колата единия й ток се счупи и тя падна. Побързах да отида при нея.
-Какво стана?Удари ли се?-започнах аз с едва долавяща се паника в гласа.-Добре ли си?
Недочакал отговора й, аз веднага я повдигнах и я взех на ръце.Тя ме хвана през рамо и промълви в ухото ми...


П.П.Няма проблеми!Но за наказание писах малко и от твое име...Мир! :piece: :bravo: :gap:

Ник започна да говори. Гласът му бе нежен и внимателен. Бях свела главата си. Защо ? Не съм сигурна, може би заради самият театър или заради фактът, че вратите, които оглеждах досега просто изчезваха зад гърбът ми с всяка изминала крачка. Никълъс продължаваше да говори и да задава въпросите, на които дори не обръщах особено внимание. Не мислех, не се налагаше. Просто кимах и от време на време пусках закачливата усмивка да пробягва по лицето ми.
Отвън ни чакаше лимузина. Голяма, черна. Усещаше се и познатата миризма на сребро. Очевидно Болеро обичаха изисканият вид да е навсякъде, дори и върху колите им. Направих решителна крачка към лъскавата кола, теглена от Ник. Неприятният, но реален факт беше в проклетата ми обувка. Явно тези токчета бяха предвидени за бавна походка. Аз не бих паднала, но един обикновен човек, който въпреки всичко умираше, щеше. Всичко стана бързо и необмислено. Просто се отпуснах и миг по-късно бях на земята. Театрално присвих очи, имитирайки силната болка, която би трябвало да изпитвам. Тъмнокосият веднага се втурна да ме вдига. Гласът му всяваше паника и безпокойство. Прокарах ръка по врата му и съвсем леко надигнах тялото си.
- Била съм и по-добре, но .. - замълчах. Тихият ми смях се разнесе из пустия паркинг. - Всичко е наред. - зашептях отново.
Пътят от казиното до хотела беше сравнително кратък и мълчалив. Той отронваше по някоя дума тук-там, а аз отговарях простичко без дори да се замислям. Когато колата спря пред хотела всичко се промени. Очите ми се впиха във величествената гледка пред мен.
- Тук ли живееш ? - попитах тихо. Ръката ми се плъзна към неговата и я стисна съвсем лекичко. Нямаше да се учудя и ако не беше усетил. Да, бях виждала такива хотели, бях отсядала в тях, но тук имаше нещо странно, което определено изостри любопитството ми .


ПП Заслужих си и много повече, но ти все пак си милостив хД

Щом слязохме Алис веднага се вторачи в хотела. Да, наистина сградата бе великолепна. Тихо ме попита дали живея в хотела и леко приплъзна ръка към моята, почти неусетно. Погледнах я и казах:
- На практика, тук съм отседнал, но може да се нарече и мой дом. Всъщност, съм отседнал на последните два етажа.-рекох с удовлетворение и продължих- Е, ще се качваме ли?
Алис все още гледаше сградата, когато я попитах и трябваше да изчакам малко, за да чуя отговора й:
-Нека да влезем.
Хванах ръката й и двамата поехме към вратата, която бе обкована с чисто злато.Щом влязохме във входната зала я запознах с двама свои приятели и я упътих към асансьора.Тя отиде пред него и започна да си играе бутона сякаш не знае, че и веднъж е достатъчно да се натисне. През това време аз отидох до рецепцията и поръчах румсървиз. После се върнах при нея и двамата се качихме в асансьора.Натиснах бутона за последния етаж и казах:
-Президентския, кралския или сватбения апартамент предпочиташ?В сватбения леглото е най-меко и винаги атмосферата е подходяща за любов, а останалите са доста по-луксозни.
Тя ме погледна с изненада и...


П.П.

Влязохме вътре. Беше също толкова красиво колкото и отвън, но това не ми направи впечатление. Запознах се с някакви приятели на Ник, които останаха също толкова очаровани от мен колкото и самият той. усмивката не слизаше от лицето ми докато не се заиграх с проклетото червеникаво копче на асансьора. Беше глупаво от моя страна като се имаше в предвид, че бе нужно да го натисна само веднъж, но нали хората си бяха глупави.
С Никълъс влязохме в асансьора. Вътре беше тясно и същевременно приятно. Това обаче не спря любопитството ми към богатото хлапе, чиито години така и не разбрах. Вероятно беше на седемнадесет или осемнадесет. Вероятно можеше да се нарече много по-млад от мен, но на кого му пукаше. Едва ли щяхме да се видим отново. Прокарах ръка през косата си и небрежно повдигнах рамене.
- Няма значение. Вероятно ще бъде кратко. - започнах тихо поддържайки небрежната си физиономия, а постепенно и тон. - Не се престаравай толкова, няма да се видим повече. - отбелязах накрая и лекичко целунах устните му. Съвсем внимателно, сякаш бяха чупливи. Щеше да е нещо ново за мен, но не и до толкова непознато.
- Ти избери място. - подканих го нежно и отново хванах ръката му.

ПП Извинявай за закъснението, но не си бях вкъщи, за да пиша ^^ ^^

Нежната й целувка ме накара да се изчервя. Алис предпочете аз да избера стаята, в която ще го направим.
-Е, щом ще избирам аз нека е...-спрях аз, за да помисля и продължих въодушевено.-Нека е сватбения апартамент. Леля ми Афродита винаги отсяда тук, когато иска да прелюбодейства с чичо ми Аре.-Спрях изведнъж.
"О,не! По дяволите! Дано не ме е слушала! Почти издадох тайната си..."ядосах се аз. Обърнах се към Лис, която ме гледаше... по необясним за мен начин. Аз и се усмихнах и вдигнах рамене.
-Това последното не трябваше да го казвам...-казах.
Тя продължаваше да ме гледа все така и ...


П.П.И аз не бях много активен.Споко!

-Леля ти е доста...-тя замълча.
-Надарена и способна дама.-довърших я аз деликатно с явен намек какво представлява, но всъщност кой не бе чувал за развратността на Афродита?
Щом асансьора спря Алис веднага пое към стаята и аз се учудих. Останах направо втрещен.
- Отсядала съм в такава стая с бившия ми приятел. Навсякъде са едни и същи.-каза тя.
-Не на всякъде.-възразих аз.-Този хотел е по проект на чичо Хефест.
"Пак се издъних"мина като стрела тази мисъл през мен и наведох глава. Прокарах ръка през косата си и казах повдигайки глава.
-Както и да е. Архитектът не е важен, нали?
Тя ме гледаше така сякаш бях й разкрил тайната си.Не че почти не бях разкрит...

Почти бях разкрит. Чудех се с какво да преобърна разговора. Лис навлизаше в забранена територия от моята история, като Агамемном пред вратите на Троя, и не биваше да разбере за тайната ми. Ако й кажех може би трябваше да използвам фаталната целувка. Това е целувка, чрез която се изсмукват всички живителни сили в едно същество и на практика то умира. Тогава се сетих за студенината й.
-А ти, скъпа Лис, защо си толкова студена?Да, досега не го бях споменавал.-започнах аз да и отвръщам също така бавно и спокойно.-когато се усмихна за първи път, забелязах, че кучешките ти зъби са доста по-дълги. Като вампирски. Ти да не би да си вампир?
Ситуацията стана сложна и за двама ни. Това беше очевадно. Въздухът около нас натежа, обстановката също започна да натежава. Зараждащият се спор чукаше на вратата...

Нейните движения, шепотът и ласката ми се сториха така съблазняващи, но зъбите малко ме плашеха. Но малко. Скоро бях плувал в Стикс и това щеше да е първия тест за издържливост на рани. Надявах се, ако ме захапе зъбите й да се счупят, но това беше малко вероятно.
-Ако искаш да разбереш, Лис, бъди моя!-казах й все още гледайки се в очите.-Бъди моя и ще ти кажа.-прошепнах тихо в ухото й и хващайки я за талията и притискайки я към себе си.
Леко плъзнах ръка надолу и обърнах Алис към стената,а с другата си ръка я хванах за гърдата и я целунах толкова дълго и страстно, че дори себе си изненадах, че бих издържал толкова време без дъх.

Вече ми беше в ръчичките. Не бях сигурен дали трябва да й казвам тайната си, но поне щях да го направя. Щеше да ми е за първи път и малко бях притеснен, но пък за сметка на това се целувах доста добре. Това го научих от една дъщеря на Афродита. Ах, спомени. И Алис и аз искахме да го направим.
Скоро влязохме в стаята. Преди да влезем само си разменяхме кратки целувки, но щом влязохме буквално я награбих.Тя ми прошепна да не бързам и че нямало да ми избяга. Отвърнах и със доста страстна целувка. Вдигнах я на ръце и я хвърлих на мекото легло и тя подскочи леко. После се плъзнах върху нея и тя разкъса ризата ми, а аз свалих презрамките на сатенената й рокличка. Приближих се до нея. Бяхме на един дъх разстояние и аз я близнах с езиче по врата,въпреки че бе студена, и тихо и прошепнах в ухото:
-Искам те!


П.П.Извинявай, че писах от твое име. :gap:

Тялото на русокосата потръпна от възбуда само при думите му. Нежните й ръце продължаваха да шарят по тялото му. Устните й отчаяно търсеха неговите. Това чувство й бе толкова познато, но въпреки това всеки път се изненадваше когато го изпиташе. Не можеше да отрече, че момчето е страстно.
С едно леко движение на ръката си русокосата преобърна Ник под себе си. Пъргаво смъкна панталоните му. По лицето й се лепна една дяволита усмивка. Страстно целуна момчето. Не бе срещала човешко същество, което все пак да се целува така. Толкова страстно, приятно. Вероятно това се дължеше на фактът, че не е точно човек, но Алис не се интересуваше от това. Беше й достатъчно да знае, че е в опитни ръце.
- Ще ме имаш. Много скоро - прошепна в ухото му леко захапвайки го.

П.П. Няма нищо.. Само един въпрос хДД Понеже е 2000 ти не трябва ли да си на около 14 хДД

Лекото захапване на Алис ми подейства доста възбуждащо. Студенината й успяваше да намали пламъците на страстта, но не и да ги потуши. Аз останах само по долни гащи. Можеше да се каже, че ме беше спипала на местопрестъплението. Щом се изправи след така сладките си думи, аз й вдигнах роклята и тя остана само по бельо. Гърдите й бяха добре очертани от черния, дантелен сутиен и аз не издържах да ги докосна. Направих го нежно и плавно и при допира усетих как Лис потръпва, може би заради топлината.
Изведнъж някой почука на вратата. Това беше румсървиза, който поръчах.
-Извини ме, Лис.След малко се връщам.-прошепнах й в ухото и станах да отворя.
През това време тя се покри. Вкарах количката в стаята и отпратих пиколото, който се ококори, когато видя плочките ми.И това беше съвсем нормално.Щом затворих вратата повдигнах единия похлупак и казах:
-Има ягоди, сметана, течен шоколад, шампанско и...-спрях за момент и погледнах Алис.
Сложих ръка зад гърба си и тръгнах към нея. Тя беше любопитна и щом стигнах до нея й показах:
-...и една червена роза за дамата.-казах и прокарах цвета на кървавочервеното цвете по носа й, устните, врата й, между гърдите й и спрях на пъпа й...



П.П.Всъщност на 15, ако знаеш кога е роден. :lol: Да знам, че се получава малко... некомфортно, но пък съм си страстен, нали? :gap: