Лас Вегас,2000г.

Казино "Лас Вегас" е мястото където Никълъс дьо Болеро срещна Алис Доминик за първи път и остана буквално с отворени уста след като тя бе първата,която го победи на покер!

Дим,викове,стенания,шум от ротативки,псувни и още много звукове се чуваха в казино"Лас Вегас".Отбрана класа първокласни картоиграчи играехме в специална зала.
Останахме само аз и непознатата.Тя само преметна косата и нищо повече.Аз свалих картите си и казах със задоволство:
-Стрейт флъш!Бий ме сега!-извиках аз срещу нея.
Тя ме погледна толкова нежно и лека усмивка се появи на лицето й.Изчака няколко секунди и бавно започна да сваля картите си.
-Ррроял фффлъш!Това е невъзможно!-Изкрещях аз вцепенен от изненада.-Досега никой не ме е побеждавал на покер!-изстенах отново.
Непознатата подаде едно листче на крупието и съвсем тихо каза:
-Бихте ли ми превели парите на тази сметка,моля!
Крупието кимна и изчезна.Митсериозната дама също тръгна.Тъкмо отваряше вратата на залата,когато аз я хванах за нежната ръка и двамата се спогледахме.В очите и се виждаше пламък.Гледахме се право в очите доста дълго,когато тя каза...

Всички гледаха нас,а аз нея.Тя бе толкова прекрасна,като блян.Попита ме нещо,но аз не разбрах отначало.Тя ме гледаше толкова обаятелно,с такъв интерес.Изведнъж поклатих глава и казах:
-Не бих отказал,госпожице...-Спрях за момент,очаквайки да разкрие самоличността си,но нищо и продължих.-Извинете,но не разбрах името Ви,госпожице.-погледнах я отново право в очите и отново останах без думи.След няколко секунди продължих.-Аз съм Никълъс.Никълъс дьо Болеро.
Тя бавно изплъзна ръката си от моята и...

-Алис Доминик...-прошепнах аз съвсем тихо.
Тя беше съвършена.А походката й тип газела още повече ми направи впечатление."Сигурно е някоя благородна дама!"помислих си аз.Тя вече бе седнала на стола си,а аз продължавах да съм като в транс.Изведнъж чух медения й глас да ме вика нежно и се запътих към мястото си на масата.Постоях малко взирайки се в нея,изпивайки я с очи,когато изведнъж се появи крупието и каза нещо на госпожицата.Тя остана с каменна физиономия."Проблеми сигурно!"замислих се аз и след секунда попитах:
-Е,госпожице Доминик,ще играем ли?

Щом крупието се наведе към нея разбрах,че е станал някакъв гаф.Тя нервничеше.Това ми хареса-дама с характер,а щом извади друго листче бях на сто процента сигурен,че е благородничка.Крупието пое листчето и отпраши бързо,а изящната дама ме покани на питие.Аз се изчервих съвсем малко,но отвътре направо бях засрамен.Момиче да ме покани на питие.Би трябвало аз да я поканя,но както и да е.
-Бързата работа,срам за майстора.-казах аз тихо.-Съгласен съм!Нека пийнем по нещо.-продължих аз усилвайки гласа си.
Двамата станахме и се запътихме към вратата.Аз като кавалер й отворих и с жест я подканих.Тя леко се обърна към мен и ми хвърли един кос поглед и аз се изчервих леко.Щом затворих вратата попитах слагайки ръка на кръста й и минавайки от другата и страна:
-Какво ще кажете да спрем с тези официалности?Наричайте ме Ник,ако пожелаете,милейди!

Алис се съгласи.Вече бяхме повече от познати...Поне за мен...Стори ми се,че от докосването ми тя потръпна за миг.Тръгнахме към барът и седнахме на една по-отдалечена маса."Алис ще си помисли,че я искам още тази вечер с тази ръка на кръста!"мислех си аз леко притеснен"Ако я плъзна надолу,за да махна ще докосна дупето й и най-вероятно ще последва шамар,а ако я махна рязко ще се стресне.Няма да я махам,но трябва."продължавах да мисля аз докато не седнахме.Дамата ме попита какво ще пия.
-Нека първо дамата поръча.-Подканих я аз с нежен тон.-Сервитьор!-извиках аз изведнъж и щракнах с пръсти и се обърнах към Алис.-Извинявай,мисля,че те стреснах.-Попитах я аз гледайки я право в очите.

Алис поклати глава и се успокоих.Сервитьорът дойде.Тя си поръча маргарита,а аз коняк с много лед.Сервитьорът не се забави.Останах с впечатление,че не иска да ни безпокои.Щом той направи няколко крачки изведнъж Лис ме попита от къде съм.Замислих се за момент,защото и аз не знаех.Все пак и отвърнах:
-Ню Йорк.От Ню Йорк.-казах аз леко смутен.-А ти,Лис?Или предпочиташ Алис?-попитах аз с по-голям ентусиазъм и я погледнах.Нейният поглед започна да се рее щом я попитах за името.

Тя се разсея,а тази въздишка ми се стори като край на интереса и към мен и поддържаше разговора,само за да не се обидя или нещо подобно.Попита ме на колко години съм.Стъписах се.Аз нямах 20 години и се чудех какво да й кажа.Изведнъж погледнах към бара.Погледът ми срещна сервитьорът,който бе на две-три крачки от нас.Изчаках го и щом се завъртя вдигнах чашата си и изпих всичко дори и едно ледено кубче погълнах,след което го повиках отново и поръчах същото.Алис ме погледна с изненада.
-Бях жаден...-казах тихо и се наведох леко засрамен.
Тя продължаваше да ме гледа държейки чашата си с маргарита на няколко сантиметра от сочните си,червени устни...

Той не отговори на въпросът ми, но нетърпеливо пое чашата от ръцете на сервитьора. Изгълта всичко, включително и едно кубче лед. Изненадания ми поглед срещна неговият. Той обясни, че е бил жаден. Повдигнах леко рамене и допрях чашата до устните си. Отпих бавно. Алкохолът погъделичка всичките ми сетива. Поставих питието на масата и нежно докоснах ръката му с цел да го успокоя. Изглеждаше доста напрегнат.
- Има ли нещо, Ник . Защо се притесни толкова когато те попитах за годините ? - попитах загрижено .

ПП съжалявам за краткият пост, но музата ми спря ;дд

Докосването й,гласът й всичко в нея ме успокояваше.Погледите ни се срещнаха отново и аз отворих уста,за да кажа нещо,но нещо вътре в мен ме спря.Изкашлях се и казах тихо,почти шепнещо:
-Аз нямам 20 години и попринцип не би трябвало да съм тук,но вуйчо ми уреди някои неща,за да мога да играя,но не бива да казвам на никого.Дори на теб не биваше да споделям.-Промълвих още по-тихо.-Вече няма значение.
Щом изрекох това извърнах глава и станах.След малко се обърнах към нея и направих жест към залата,в която бяхме предималко,но тя поклати глава и...


П.П.Няма проблеми!На всеки се случва.BTW и моята се изгуби по едно време,но продължих.

Очи в очи.Стана ми ясно,че няма къде да отида и седнах до нея.Погледнах я,а любопитството и се усилваше.Сякаш знаеше,че крия голяма тайна и тъкмо когато щах да и призная всичко няколко въпроса изплуваха в ума ми и се стрелнаха като куршуми към нея:
-Как така никога няма да навършиш двадесет години?Досега лъжеше ли ме?Криеш ли нещо от мен?-говорех и така сякаш се познавахме отдавна или сякаш сме женени,но все пак се опитвах да обърна темата на разговор за друго,за нея.
За нейно щастие келнерът дойде и ми донесе питието.Както предишното и това изпих набързо,но този път глътнах три ледени кубчета.Въпросите ми се стрелнаха толкова бързо,че тя леко се стресира или така ми се стори,докато я гледах с края на окото си.Щом изпих всичко я погледнах и зачаках отговорите й...


П.П.Май музата ти се върна... Само не забравяй,че това е 2000г.плс :D

Днес за пръв път съжалих за думите си. Може би под влиянието на сладките ни приказки се бях изпуснала. За пръв път не можех да измисля оправдание за поведението си. Щеше ли да е редно да излъжа, че говоря глупости заради алкохола след като бях отпила едва две-три глътки ? Въздъхнах тихо и леко прехапах долната си устна.
Келнерът се появи и поднесе новото му питие. Също као старото го изгълта цялото на един дъх, но този път успя да погълне три ледчета. Това ми позволи да обмисля новата си лъжа.
- Болна съм. Не ми остава много време. Едва ли ще издържа до двадесет. - казах тихо и повдигнах рамене съвсем безразлично. Странно колко лесно можех да излъжа някого без дори да ми мигне окото. Не беше редно да казвам точно това, но тайната беше значително по-важна. Сведох глава, за да създам илюзията, че все пак ме е наранил с тези подозрителни въпроси.
- Сега разбираш ли ? - попитах съвсем тихо. Лека усмивка пробяга по лицето ми.

ПП Не се завръща съвсем, но има напредък хДД .. колкото до 2000 година .. Съвсем забравих ;ххх

Очите ми се насълзиха.Стана ми толкова мъчно за нея.
-Лис,Лис,погледни ме!-казах аз с глас,който досега не подозирах,че мога да използвам.-Погледни ме!-повторих и вдигна леко главата и с два пръста.-Ще ме извиниш ли за въпроса,но от какво си болна?Ако мога да ти помогна само кажи.Мога да ти дам пари,подкрепа...всичко от каквото се нуждаеш.Само кажи!
Прегърнай я,а тя постави глава на раменете ми и копринената й коса се разпиля по рамото ми...


П.П.Сега пък моята отиде на почивка :( lol Голямо e.e е!

Очите му се насълзиха. Чувствах болката, която не би трябвало да изпитва заради мен при положение, че лъжех. Той ме прегърна. За пръв път изпитах чувство на вина от лъжите си. Беше невероятно, колко лесно можеше да се разстрои човек без дори да осъзнава, че го лъжат.
- Болна съм от левкемия. Докторът каза, че е в напреднал стадии и няма големи шансове за оцеляване. - обясних тихо и нежно погалих бузата му. - За какво са ми пари. Мога да победя всеки на покер, а що се отнася до семейното ми наследство, то е огромно. Не искам да прекарам последните си дни на болнично легло , цялата в системи. - продължих да говоря макар и да не беше редно. Знаех, че за да опазя тайната трябваше да лъжа от време на време. Ако исках да повярва, трябваше да съм много убедителна, а едно от нещата които харесвам от сегашното си тяло , е че лесно мога да покажа емоции, които дори не съм подозирала, че имам.


ПП абе пак не написа 3 реда като мен хдД все още се държи твойта муза ;д

Нежната й ласка сякаш намали болката от чутото,но не достатъчно.Целунах я леко по челото и я пуснах.Изведнъж ми хрумна перфекта идея:
-Лис,ще се омъжиш ли за мен?!-прошепнах аз в ухото и.-Щом не искаш да си в болница...-продължих аз,но нежният и показалец докосна устните ми и....


П.П.Такова кратко РП не съм писал от 5 клас. lol lol lol Би ли ме |( ,за да измисля нещо?

Думите му ме шокираха. Удариха ме като развален домат в лицето. Не знаех какво да кажа. Ник определено си беше загубил умът, дали защото му казах, че умирам или по някаква друга причина, не знаех. Единственото, което успявах да направя преди да е казал още нещо , беше да поставя пръст на устните му. Той млъкна моментално. Внимателно обърнах главата му към мен. Усмихнах се топло и допрях устни до бузата му.
- Ник, виж.. Не е нужно да ме съжаляваш. Аз... Аз вече съм приела съдбата си. Не е нужно да се венчаем. - започнах бавно и тихо. - Ние ням да се видим повече след тази вечер. Предполагам би трябвало да си го осъзнал. - продължих да говоря все така тихо, а гласът ми ставаше все по-нежен и настоятелен. Сама забърках тази каша и трябваше, не , налагаше се да я оправя. Странно беше откога започна да ми пука..

ПП |( .. Доволен/а си ? хДД .. Два реда, ама пък имаха смисъл ;дд Все ще ти дойде музата някога .. Като търпеливи хора ще я изчакаме ;дд

-Знам,че си шокира!-отсякох моментално аз щом Алис спря.
Всъщност и аз не вярвах,че бих казал такова нещо.
-Лис,аз не те съжалявам,а се опитвам да помогна по някакъв начин.-продължих с по-спокоен тон.-Алис,знаеш ли за какво се сетих.Бащата на най-добрия ми приятел е доктор.Специалист е по такива болести,дори бих казал най-добрия.-казах аз хващайки ръката й и поглейдайки я с поглед изпълнен с надежда.-Той излекува майка ми.Би могъл да направи това и за теб.-спрях за малко погледнах я с кучешки поглед(бях специалист и никой, абсолютно никой не можеше да ми устои),след което продължих.-Съгласна ли си да дойдеш с мен в Ню Йорк.-казах аз надявайки се да не може да устои на погледът ми.


П.П.И доматът помогна!Момченце съм :cha:

Въздъхнах тихо. Може би просто трябваше да му кажа истината и да го убия както правя с повечето хора, които задават много въпроси. Погледът му беше неустоим, но пък аз нямаше на какво да се съгласявам след като най-вероятно щяха да открият, че не съм човек и определено не съм болна.
- Виж, казах ти, че не искам да ходя по лекари. Моят доктор е един от най-добрите и ми обясни, че нямам големи шансове. Аз не вярвам в малките проценти. Предпочитам да умра спокойно, отколкото в проклети системи. - казах грубо като едва не се развиках. Надявах се да престане с тези въпроси и предложения, но нали все пак 90 % от нещата които си пожелаем се случват на обратно.. Какъв шанс имах ?
- Да сменим темата. - предложих по тихо.


ПП Странен начин за приветстване на музата ;дд И аз съм момченце :P бзз