Червената поляна

Говори се че на тази поляна се е проляло много кръв и за това цветята тук са винаги в червено. Смята се че са напоени с кръвта на създанията срещнали смъртта си тук,както и че бризът които се усеща са в същност духовете на тези създания.
Червената поляна Poppy+Field_red+flower+field

Червената поляна Poppy+Field_red+flower+field

В къщи бе такава тишина,подлудяваща тишина. Реших да изляза на разходка с коня си Декс . Взех и лъкът си за да се по упражнявам малко. Качих се,а Декс се изстреля толкова бързо напред че едвам смогвах да се удържа.
Стигнахме до Червената поляна,щом слязох Декс веднага отиде по-напред за да яде,както обикновено.
Извадих лъкът си,както и малкото стрели които бях взела,огледах се наоколо и нямаше никого. Прицелих се в едно дърво внимателно,внимавах,исках всичко да бъде точно. Стрелата профуча напред и се заби в дебелата кора на дървото. Тогава усетих присъствие зад себе си. Страхът бързо завзе съзнанието ми,а след това го вцепени. Обърнах се и се усмихнах леко на момчето срещу мен. Усещах че беше демон,преглътнах леко :
- Здравей.. какво има,защо стоиш зад мен? - попитах без да го изпускам от очите си. Може би бях прекалено предпазлива?
- Аз.. съжалявам. Казвам се Леа,ами ти?

Стоях близко до нея. Току що бях тренирал и не знаех къде се намирам. Силите ми бяха на изчерпване и леко ми се виеше свят. Доближих се до нея и на ухото й подшушнах:
-Вода.. моля - след тези думи леко поклатих глава и чух тя да се представя. Усмихнах се и казах:
-Аз съм Даре.. Даре мо Най.. - не знаех дали щеше да разбере, че името ми означава Никой, но по-важното щеше да е да не забелязва следите по околоната среда от тренировката ми.. бяха разрушителни, но и изморителни. Погледнах я в очите и допълних:
–Приятно ми е...

Забелязваше се че бе доста изтощен,кимнах бързо и се наведох към чантата си.
Изкарах едно от шишетата ми с вода и му го подадох,усещах как бузите ми червенеят,но се опитвах да не обръщам внимание на това.
- И на мен ми е приятно и.. заповядай. - казах тихо,подавайки му шишето. След това му помогнах да отидем под дървото на което точно преди малко се бе забила моята стрела.
- Хайде седни. - казах с тих и нежен глас,а след това седнах и аз. Не можех да повярвам че все още не ме бе нападнал,не беше в стилът на демоните да не нападнат някой то моя вид.
- Как си стигнал до тук в Нория.. Честно казано.. демоните е обичат това място.. - промълвих тихо,но все пак любопитството в гласът ми си личеше.

Той отпи от шишето все едно беше хищник, който захапва плячката си. Грубите му глътки бяха неравномерни и водата се стече надолу по брадичката му, закапа по тялото му и се забеляза, че е облечен само с едни дънки. Имаше наранявания и целия беше в прах, но си личаха стегнатите му мускули, който се отпускаха от тренировка. Отдалечи бутилката от устните си издиша и каза:
-Еми.. бях в ада и за наказание ме изхвърлиха тук... Аз съм прокълнат демон.. - повдигна дясната си ръка.. имаше някаква странна ръкавица.. усмихна се и каза:
-Това затваря силите ми в мен. Аз не знам кой съм, от къде съм.. и дори не помня защо са ме изгонили.. знам само за живота си тук.. просто едно хлапе, което обикаля света и има демонични сили.. - след което се заля с водата, която се стече от косата му към тялото му. Опитваше да се разхлади, погледна я и попита:
-Защо.. какво си ти и.. защо нямаш доверие на демони..

- Не си ли чувал? - попитах учудено. Облегнах се на дървото и се обърнах към него. дали трябваше да ме е страх? Дали се преструваше?
- Девънхайд бил разделен на шест кралства. На магьосниците,на върколаците,на вампирите ,на Сентинелите,на демоните , а най-накрая и на повелителите на елементите. Имената на градовете били дадени от великата Даева. Но после се оказало че разделението на тези раси не било толкова разумно решение. Расите се съюзили една срещу друга - Сентинели с вампирите, Демоните с Повелителите и Магьосниците с Върколаците. Постоянно имало войни между расите. Баща ми и малката ми сестра загинаха в една такава война,убити от демони. Има Даеви,те са най-върховните същества тук,най-мъдрите,опитват се да предотвратят конфликтите между нас,но едва ли някога ще успеят. - разказах му бавно и внимателно. Загледах че има доста рани по себе си. Придърпах чантата си и извадих лечебни материали. Бях като домат,но наистина трябваше да му помогна. Започнах внимателно да промивам раните.
- Ние,Сентинелите сме отлични стрелци с каквито и да е оръжия. Приличаме на елфите. - усмихнах се и погледнах очите му докато слагах предпазен мехлем.
- За това се страхувам от демони.. и за това се оплаших и от теб. Ако нещата не стояха така до сега да ме беше убил. - обясних му просто.

Той се засмя и каза:
-Аз.. да те убия.. едва ли.. та.. аз съм издънката на расата си - след тези думи той загледа очите й и каза:
-Но пък ще ти дам пример с това.. - след тези думи той щракна с пръсти и около тях се напълни с хора. Поляната.. червената поляна гореше, същества се избиваха едно друго. Вампири, магьосници.. демони.. всичко се колеше и избиваше. Тогава той щракна с пръст и се появи отново червената поляна, но.. сред нея бяха насядали двойки.. различни раси си говореха.. смееха се.. висчко беше.. миролюбиво.. След тези думи той допълни:
-Не се стряскай от дарбите ми.. просто.. показвам ти двете крайности.. - след тези думи я погленда. Лицето му беше като на малко дете и той каза:
-Аз ще променя света.. ще врна мира на земята.. - след тези думи стисна ръкавицата си, която мразеше и допълни:
-Аз ще съм този, който ще промени историята.. - след тези думи се засмя и я погледна:
-Как мислиш?? Звучи налудничево а? - картинката се върна и бяха само двамата:
-Този, който незнае собствената си история да промени тази на света... невъзможно.. - и с усмивката на лице я погледна любопитно.

Наблюдавах това което той правеше с дарбите си. усмихнах се широко след като изслушах думите му,а след това бях готова и с превръзките му. Седнах по-близо до него и промълвих :
- Това е доста смело решение. В същност мечтата ми е расите да се съберат на едно място да са мирни и тихи.. - говорех със замечтан глас,а очите ми блестяха. Погледнах мило Даре и допълних :
- Не е толкова налудничаво.. Честно казано много ме учуди,ако някой ми беше казал че ще чуя тези думи от такъв красив демон,едва ли щях да повярвам. - хванах ръката му съвсем леко и се усмихнах.
- Не е важно това че не знаеш миналото си,сега важно е бъдещето ти.. и много ще се радвам ако мога някак да ти помогна.. - както винаги бях мила,предлагах помощта си на създание което смятах за смъртен враг. Но.. той беше някак различен. Имаше прекрасна леко детинска усмивка,сладко и чаровно излъчване,такова каквото почти никой демон нямаше.

Той усети ръката й и каза:
-Еми... не знам.. - след тези думи я загледа и попита:
-Сетих се.. какво ще кажеш да ми разкажеш за себе си, а аз.. аз ще направя каквото пожелаеш - след тези думи той се доближи още повече. Ръката му нежно обгърна нейната и я доближи до устните му. Той я целуна и с това каза:
-Благодаря за превръзките и грижата.. - загледа я в очите и попита:
-Как да ти се отплатя и за това?

Чудех се дали можех да стана по-червена от това? Кожата ми беше снежно бяла,а червения отенък си личеше от километри. Съвсем леко помилвах бузата му и промълвих :
- Няма нужда да ми благодариш.. имаше нужда от това.. - усмихнах се съвсем леко. Съвсем леко и внимателно преплетох пръсти в неговите. Загледах се в очите му. Усещах че е преживял много и много ми се искаше да му помогна,някак да му е по-лесно.
- Историята ми.. От малка съм тренирана за кръвожаден боец.. сестра ми беше едва на 5 когато почина. Това съсипа родителите ми и след това колкото и да ме обичаха гледаха на мен като оръжие за кръвопролития. Докато баща ми беше жив дори не ми даваше да имам и приятел,било опасно да имам приятел от друга раса.. - засмях се. Едва ли щеше да му е интересно че в живота си съм се целувала само няколко пъти или че още си бях дете.
- Ами ти? Имаш ли си някого до себе си,или си сам? - погледнах го,очите ми излъчваха топлина и нежност. Знаех че от страни може би това бе странно,но в същност не се чувствах странно.

Той се усмихна и каза:
-Ами не... от малък аз скитам.. Дори не съм се целувал с момиче.. - след тези думи я загледа и допълни:
-Червения цвят много ти отива.. върху тази снежно бяла кожа.. страшно красива си с него - след тези думи се върна на темата:
–И от както съм изхвърлен от пъкала.. там от където идват всички изроди, като мен.. аз живея за да разбера историята си.. до сега съм се влюбвал само веднъж, когато бях на 8, но.. тя замина и.. аз живях с фалшифите си родители.. който се оказаха демони и умрахя от моята дарба.. или каквото и да е това, което е затворено в мен.. - след тези думи той се почеса и се осъзна, че без да иска спомена за липсата на първа целувка в живота му.. леко се почеса и допълни:
-КОлкото до това.. до целувката аз.. такова.. абе.. просто не съм много културен и момичетата ме мразят и.. - започна леко да се притеснява преглътна и се осъзна:
-Просто не съм добър в тези неща...

Засмях се. Усещах лекото притеснение което го налегна.
- Мен също не ме бива.. и между другото.. не се изрод. Харесваш ми,макар да не знам много за теб. - усмихнах се топло. Слънцето вече залязваше. Декс дойде до нас,изпръхтя и легна на тревата до нас.
- Когато имаш нужда от нещо,можеш да ме потърсиш с радост ще ти помогна,ако съм жива естествено. - засмях се леко,макар че не бе за смях. войните водени по тези земи тук бяха ужасни,мразех ги,то все пак бях част от тази земя,от тази раса.
Погледнах го,а след това се приближих до него. Целунах го нежно,а след това се отдръпнах и казах :
- Сега вече имаш първата си целувка. - смехът ми се разнесе из поляната. Не можех да повярвам че момичетата са го мразели,може би просто не се бяха опитали да го опознаят.

Тя го целуна кратко, палаво и от друга страна нежно и страстно. Устните му останаха свити, като на дете след първата си целувка, а очите му бяха затворени за кратко. Той я погледна и каза:
–Ам.. Такова.. - направи знак с ръце, като завъртя пръстите си един около друг и попита:
-Може ли да го повторим, че нещо ми се губи?? - след това се засмя и се почеса. Загледа я и каза:
–Аз такова.. това беше шега.. не си мисли, че ние демоните имаме само черен хумор - след тези думи я погледна, доближи се. Ръцете му нежно хванаха лицето й и обгърнаха главата й. Той се доближи и си личеше, че не издържа. Целуна я страстно, като езичето му се заигра с нейното. За секунда затвори очи и имаше чувството, че вече не е тук но след това рязко се отдръпна и каза:
-Аз такова.. извинявай просто.. предното беше прекрасно, а това.. и аз .. такова.. - започна отново с бръщолевиците, след което я погледна и каза:
-Аз.. не мога да не се сдържа - доближи се и тялото му застана близко до нейното. Главата му нежно се отпусна и застана в крачетата й. Погледна я и попита:
-Знаеш ли какво.. понеже.. леко така.. направихме някой неправилни неща.. може би.. за някой други същества.. какво ще кажеш да поиграем на истина или предизвикателство?? Така ще довършим започнатото..

След целувката бях доста близко до него. Определено не бих възразила да го целуна още един път,но щеше да ме е доста срам отново да събера смелост да го направя. Мислите ми бяха прекъснати от нежните му устни. Отвърнах страстно на целувката му. Погледнах го и се засмях тихо.
- Не,не се извинявай.. беше чудесно. - побързах да го успокоя. Когато главата му се отпусна в краката ми леко започнах да милвам главата му. Пръстите ми леко преминаваха през косата му,а отговора на въпроса му хич не закъсня :
- Добре,нека играем.. Ти започваш. - казах с закачлив и мек глас. Очите ми блестяха,бях развеселена и щастлива,а от доста време не ми се бе случвало да се усмихвам и смея.
- Моя ред е да благодаря.. не се бях смяла и усмихвала от дълго време.

Той я погледна и каза:
-Жалко.. много си сладка, когато се усмихваш - след тези думи той отговори и на играта:
-Така.. избирам да ме предизвикаш.. може да пожелаеш да направя всичко, което искаш.. така де.. което ти идва на ум и ..така нататък - след тези думи той я загледа в очите и усети ръката й, която го галеше. Усмихна се и допълни:
-И спокойно.. не се притеснявай от мен.. аз ще изпълня всичко... ще ти е трудно да ме затрудниш - и се засмя..

- Предизвиквам те да ми направиш първото нещо което минава през умът ти. - подсмихнах се предизвикателно. Ръката ми все още бавно го милваше,не бях изпитвала нужда да дарявам някого с ласки или да му помогна някак,но с него бе по-различно.
Луната вече изгряваше на небето. Из поляната се чуваха вълшебните песни на най-различни нощни създания.
Наведох се леко към лицето му за да мога да го виждам по-добре.
- Не се притеснявай няма да възразя на нищо,вярвам ти. - прошепнах тихо до ухото му. Облегнах се на дървото,а очите ми се бяха впили в него.
Другата ми ръка започна лекичко да гали една рана на която бях сложила единствено мехлем,а така й помагах по-бързо да зарасне.

Той нежно я погали по бузката и каза:
-Първото нещо е - ръцете му нежно се спуснаха към тази, която го галеше по раната и я целунаха. Джентълменски устните му започнаха да се изкачват по ръката й, рамото й и накрая срещнаха устните й. Целуна я отново страстно, като при отлепянето на устните им едни от други лекичко засмука долната и устничка и бавно се отдели. Погледна я в очите и допълни:
-А за да продължа нататък.. трябва да си го поискаш.. - след тези думи се усмихна и попита:
-Е? Истина или предизвикателство?

Тялото ми изтръпваше,ръката ми бе настръхнала,отвърнах още по-страстно на целувката му и погалих бузата му.
- Предизвикателство. - прошепнах нежно,а след това не се сдържах и отново го целунах,устните му бяха като наркотик за мен,толкова прекрасни. Лицето ми щеше да си седи червено,но си заслужаваше.
- Давай мили,слушам те. - казах усмихнато и все така меко.
Ръката ми галеше раните му съвсем внимателно,нещо вътрешно ми казваше че е безопасно да го правя. Кожата му беше по-груба и беше разбираемо след всички тези рани,но за сметка на това ръката ми беше нежна,движеше се плавно и много бавно.
Внимавах да не го заболи някъде.

Той се усмихна и каза:
-Искам да изпълниш първата си перверзна мисъл, която ти идва на ум - след това се усмихна самодовлно и продължи:
-Върху мен.. - след тези думи я погледна в очите и попита:
-Дано не е твърде.. страшно за теб?? - след тези думи се усмихна и попита:
-Е??? Ще ми покажеш ли перверзните си фантазийки??

Приближих тялото си до неговото,прилепих се плътно,много плътно. Започнах да го целувам страстно,а ръцете ми шареха из тялото му.
След всяка следваща целувка тялото ми изтръпваше,потрепваше. Устните ми започнаха да слизат по вратът му,повече внимание отделих на шиата му,а след това продължих надолу по гръдния кош,целувайки бавно и много страстно.
Стигнах до корема му,задържах се там повече време,а след това се изправих.
- Ако искаш да продължа,само кажи. - цитирах него,но наистина си го мислех. Облегнах се на дървото,впила очите си в неговите.
- Истината или предизвикателство? - попитах,но вече не бях сигурна че ще може толкова нормално да продължим играта.
Леко докоснах бузата си,гореше от срам,но какво пък.. щях да се правя че не приличам на зрял домат..

Той се усмихна и каза:
-И така червени бузки.. - застана така, че тялото му да се надвеси над нейното и допълни:
-Избирам предизвикателство - след котва я целуна, а ръцете му се облегнаха на дървото. Те бяха от двете страни на главата на Леа и бяга, като упора за тялото му, което стоеше пред нейното. Беше на милиметри от нея и допълни:
-А да... и мисля, че от сега.. започва истинската игра - и се усмихна самодоволно.

Игра,игра,игра.. Вече нямаше да е игра. Повдигнах се и го целунах страстно,а ръката ми бавно премина по корема му. Давах ме да си поеме дъх,а след това отново продължавах с целувките.
- Ами ако не ми се играе повече? - прошепнах закачливо,докато целувах вратът му бързо,но много страстно.
Пръстите ми с гъделичкащи движения преминаваха го гърбът му,оставяйки леки следи.
- Ако ти кажа че те искам? Тук и сега,какво ще направиш? - повдигнах любопитно вежда.
Започнах да го целувам с френски целувки давайки му съвсем малко възможност да ми отговори.

Той се опитваше да отговаря на целувките й, а когато изгуби нежните й устни каза:
-Искаш да разбереш, какво ще стане ако ме искаш?? - след повторението на въпроса й тя усети ръката ми, която премина по тялото й и нежно се заигра с гърдата й. Погледнах я и каза:
-Еми.. аз съм твой.. и може да правиш с мен, каквото си поискаш... - след тези думи се усмихнах и попитах:
-Сама си избери с коя част от тялото ми да започнеш и как... все пак съм джентълмен.. - целунах я страстно и зачаках да видя следващия й ход.

Простенах от ласките му,в сякаш запали някакъв огън в тялото ми. Преобърнах го и започнах да го целувам страстно,а ръцете ми се спуснаха надолу,разкопчавайки панталоните му. Той каза че е мой,а аз бях негова за тази нощ,бавно слизах надолу,бавно със страстни и огнени целувки. Стигнах до плочките му,свалих всичко от него,човек би казал че хич не се срамувам,но в същност ме беше срам. Продължих да целувам плочките му оставайки там за по-дълго.
Ръката ми съвсем леко и нежно погали достойнството му,а след това започнах с устни да го дарявам с ласки,такива каквито само аз си знаех. Ръката ми,първо не сигурно се включи,но след това започна да масажира и също да дарява с ласки.
След известно време се изправих,лицето ми бе розаво,усещах го.
- Надявам се.. да ти е харесало,защото.. за първи път ми е. - признах си с невинен и тих глас.

Ръцете ми я обвиха и аз я целунах, след което се усмихнах и казах:
-Спокойно.. и на мен.. и като за първи.. беше невероятно.. - след тези думи я гушнах и казах:
-Предлагам да не избързваме.. с бавни и нежни ласки, за да запомним първия си път - целунах я отново и беше мой ред да я даря с ласки. Завъртях я към дървото и с целувки бавно слизах по тялото й, от което разсъбличах дрехите. Щом достигнах най-чувствителната част от тялото й станах по-нежен и долепих устни в тялото й ,а езичето ми започна бавно да навлиза в нея.

ПП: Лека нощ от мен. Приятни сънища