Залата за тренировки

Тук пишете РП-та, когато ви кажем. (така печелите интелигентност и тренирате героя си)

Една огромна зала в къщата на уменията. Тук тренираха всички, които искаха да са по-силни, бързи, умни и за каквото още се сетите.

Даре тичаше с бърси крачки. Краката му тихичко се докосваха и отлепяха от пода. Той беше пос, облечен само с едни дънки и целия прашен и наранен. Момчето влезе в стаята, която беше празна. Имаше дървен паркет, който изглеждаше добре... като тренировъчна зала за саморай. Огледа се и бавно пристъпи в средата. Забеляза че е сам. Беше прегледал листа с умения и беше решил. Щеше да тренира невидимост и след това вселяване на душа в човек. Разбира се щеше да пристигне по-рано в залата, ако не се беше спрял при една будка за сладолед.. Наяде се хубаво и даже преяде и легна под едно дърво на сянка. Хубаво си дремна и дори след тежките тренировки и спаринга с Нат имаше достатъчно енергия, за да продължи. След като крачките му спряха той се намираше в средата на стаята. Беше сам и затвори очи. Стоеше някак си неподвижно и се чудеше как да започне с умението.. Не може ей така да станеш невидим. Вдиша и издиша... дробовете му започнаха по учестено да поемът въздух, а ръцете му бавно се придвижиха пред тялото му. Застанаха в поза на медитация, като образуваха малки кръгчета и мозъка му се задейства. Сега щеше да премисли какво тряба и как да тренира техниките. Та той по цял ден тренираше и това ли щеше да му е трудно. Разбира се нямаше да използва илюзия в това. В главата му беше пълно с мисли... Момчето разклати глава наляво надясно и си каза:
-Мисли си за невидимост - след тези думи съзнанието му започна да се изчиства. Всичко около него беше тъмно, нямаше го образът на Наталия, на Леа, на странната тъмнина в него.. само една черна картинка. Това беше чистото му съзнание, което не мислеше за нищо. Изведнъж в тъмнината започна да се появява едно тяло. Започваше от босите крака, бавно започваше да се оформя нагоре и се появяваха едни сини, раздърпани дънки, докато не се стигна до колана на кръста. Нагоре бяха коремните плочки, който бяха добре оформени, гърдите, от там настарани бицепсите до ръцете, но... едната ръка имаше ръкавица, която скриваше нещо.. да.. след като се появи лицето и се оформи главата се разбра, че Даре си представя собствения си образ. Стоеше в средата на нищото.. в собственото си съзнание. Вдишваше и издишваше бавно и си мислеше. Трябваше му невидимост. Как щеше да стане това? Много лесно.. щеше да си представи в собствеия си интелект как неговият образ изчезва или по-скоро става невидим, да вложи енергия в това.. енергия от собствената си душа и да се пробва да изпълни това умение. Бавно "гледаше" тялото си и започна да си представя как то изчезва. Тялото му бавно ставаше невидимо, като започна от пръстите на ръцете, по китните, бицепсите, вратът, всяка част от главата, надолу по гърдите, стомаха, дори си представи и как изчезва под дънките, но какво лошо имаше в това.. след като целият образ в главата му беше изчезнал момчето започна да разпространява душевната си енергия по цялата част на тялото. Усещаше как се разпространява, все едно бяха малки кръвни телца.. имаше потоци от енергия, баха като малки рекички в тялото му и стигаха до всяка една част и под всяка.. наистина стигаха навсякъде. След като енергията се разпространи по тялото му мо Най си представи как я използва, за да стане невидим. Вдиша и издиша тежко, като това му помагаше да се контролира и успокой. Мислеше си, че трябва да има фраза преди тази техника. Щеше да му помогне да изглежда готин. Усмихна се самодоволно.. устните му се отвориха и той каза:
-You can't see me! - след тези думи отвори очи и освободи енергията в тялото си в опит да направи всяка една клетка, всяка една част от себе си невидима. След като беше готов с опита ръцете му бавно се повдигнаха пред очите му и резултата беше....

Нат: 3 точки интелигентност!

Момчето виждаше собствените си ръце. Явно нямаше да стане така.. тябваше му още тренировки над ума.. Как би могъл да тренира интелекта си освен с... медитация. Момчето се усмихна и си каза:
-Ще се науча да контролирам ума си, когато съм спокоен... - момчето просто отпусна мускулите на краката си и тялото му бавно се смъкна надолу, докато дупето му не се залепи за земята. Беше в седнала позиция, сви краката си от колената и ги кръстоса, като ги постави под таза си. Ръцете му стояха пред тялото в формата за медитация и той спокойно затвори очи. В момента щеше да премисли всичко станало за последните дни. Започна с най-важното.. Срещата му с Леа. Момчето спокойно започна да си мисли за срещата с красивото момиче в червената поляна. Красивата й бяла коса започна да се оформя, беше с дрехите, когато се срещнаха.. червилото и разбира се поруменелите бузки.
Даре се усмихна, защото беше доволен от това, което виждаше в съзнанието си. Картината започна да се разяснява. Бяха в имението на Наталия.. Тази добра Даева.. мо Най продължи да размишлява над образите от днешните дни.. Искаше да тренира контрола над душата си в зависимост от мислите си. Всичко беше спокойно. Той беше прегърнал Леа и говореха с Нат. Темата беше за това какво мислят да правят с живота си и как искат да променят света, но.. изведнъж физиономията на Даевата се промени и тя разказа за това, което се случи на Даре, когато беше изключил под нейн контрол. Тогава се появи и друг образ. Това беше някаква тъмна сянка. Тя стоеше в стаята и от нея се усещаше тъмнина. Имаше странен образ и в собственото си съзнание мо Най стана към образа. Приближи се и се опита да го види, но виждаше само тъмница. Когато се опита да го докосне Очите на Даре се отвориха. Той стоеше в стаята за тренировки, дишаше тежко, потта му се стичаше по тялото и той не знаеше какво беше това, което видя. Започна да нормализира дишането си. Бавно и плахо затвори очи и продължи с медитацията и контрола над ума и съзнанието си. Тогава отново картината в стаята на имението започна да се появява, когато видя че там няма никой. Беше сам.. отново. Изведнъж видя Наталия и Леа. Доближи се до тях, но забеляза че те не го забелязват.. все едно е невидим за тях. Говореше им, но все едно беше ням. Докосваше ги, но все едно докосванията минаваха право през тях. Изведнъж той се заслуша в разговора. Те говореха за него. Тогава чу как Даевата каза "В него има чудовище и трябва да се пазиш.. Ако се освободи при първа възможност го убий" тогава Даре се отдръпна и се изправи. Гледаше изплашен.. Дали това беше неговото съзнание или някой го караше да мисли това. След като видя сериозната физиономия на момичето, в което е влюбен и отговора и беше "Ще го направя" той не знаеше какво да прави. Беше като в лабиринт. Изтича от стаята и се разтича по коридорите опитваше се да намери изхода, но изведнъж всичко беше един безкраен коридор. Тичаше напред и не знаеше какво става. Чуваше гласовете на момичетата. Когато видя една врата се затича. Натисна дръжката и влезе с гръм и трясък. Видя се една ужастна светлина и .....
Очите на момчето се отвориха, стоеше в средата на стаята и щеше да извика, но нямаше сила. Отпусна се, тялото му полетя назад и се приземи легнал по гръб на дървения под. Ръцете му се спуснаха настрани и той започна да диша изморено. Преглътна и премигна за момент. Огледа се и си каза:
-Или това беше странен сън или някой ме кара да полудея...

Даре дишаше спокойно. Вдиша и издиша. Бавно се изправи, като завъртя тялото си на страни. Сви кракът си до коляното и се подпря на него, изпъна ръката си и се подпря на нея. Насили мускулите си и бавно се изправи в клекнала позиция, подпря ръцете си на коленете и бавно се изправи. Тялото му беше в права позиция и издиша. Потърка ръката във врата си и бавно се огледа и се чудеше.. Щеше да тренира вселяване в душа на човек.. щеше да е лесно, но нямаше да се получи с едно щракане на пръстите. Чудеше се.. от къде да намери човек или нещо, в което да всели душата си, докато не забеляза едно чучело. Дървена кукла за тренировки.. Тяло без душа. Демона се усмихна и разбра, че това ще е тестовият му обект. Бавно се прибличи и застана в поза, като ръцете му бяха до тялото, а мускулите стегнати до безкрай. Леко разкрачи краката си и тялото му се снижи. Загледа се в чучелото и затвори очи. Трябваше да си представи как би се получила техниката и какво трябва да направи, за да я постигне. Бавно изичисти разома си и съзнаните му пак беше една тъмна стая.. Нищо не се виждаше, докато не започна да се оформя тялото му. Краката, ръцете, главата, и накрая се свърза в Даре мо Най. Момчето стоеше пред тъмната стая в позата, в която беше застанал в момента. Издиша спокойно и пред него започна да се формира друг образ. Това беше една дървена пръчка, по която бяха закачени дървета. Бавно се оформи "тяло, ръце и глава". Да... това беше чучелото. То стоеше някак си.. мърво пред момчето. След като видя образите, който бяха в стаята те бано започнаха да стават прозрачни. В Даре имаше едно оранжево кълбо, от което изкачаха малки пламъчета.. да.. това беше душата му. Тази душа трябваше да се премести от тялото му в чучелото. Той се замисли и си представи как тя бавно излиза от тялото му. Обикаляше около бездушевния Даре и бавно навлизаше в чучелото. Изведнж пламачето влезе точно в средата на чучелото и той бавно се раздвижи. мо Най го контролираше и разбрам че той вече е преселил душата си в "човешкото тяло". След като си представи това той започна да прави техниката. Започна да концентрира енергията си в гърдите. Бавно започна дапокрива душата си с енергия. Мислеше как трябва да го направи.. би трябвало да изстреля душата си. Усмихна се и си представи как енергията от душата му бавно се формира.. Правеше нещо като мост между тялото му и чучелото. След като моста се формира.. приличаше на Манхатънския, защото фантазията на момчето беше пълна с такива неща.. Беше "голям душевен мост" който след като във фантазията на Даре беше готов би трябвало и реално да се получи. Бавно зад душата на Даре започна да се образува нещо като оръжие.. или по-скоро нещо като топ, който щеше да изтласка оранжевата топка в "тялото". След като се сформира изглеждаше, като топ, но вместо гюле имаше "коркова тапа", която като детските пушки щеше да я изстреля нагоре... След като всичко беше нагласено Даре вдиша, издиша и каза просто:
-Fire - след тази фраза "топа" избута "тапата" и тя подхвърли душата по поста, който беше построен. След като тя падна върху връзката между "телата" Душата му бавно тръгна към чучелото. Щом душата му влезе в чучелото той отвори очи и беше в...

След опита си за умение той реши, че му трябва малко почивка и отиде да се поразходи.