На разходка

Най-различни звуци се чуваха тук, между четирите различни зони. Когато някой застанеше във фоайето, намиращо се точно по средата на учебния лагер, той можеше да долови свистене на вятъра, падащи камъни, най-различни вълни, идващи сякаш от морето и огън, която ту се запалвам ту угасва. Често се виждаха даеви повелители, които помагаха на по-младите да изучат занаята и им показваха неща, които никой друг не би могъл.

Птичи песни,звуци на удари от камъни,аромат на току що разцъфнали фиданки.Това беше Земната част от Лагера на Повелителите.Ник се скиташе съвсем безцелно,разглеждайки наоколо и свирейки с уста.Изведнъж той се спря и се загледа в един човек.Той бе толкова концентриран,в това което правеше,че въобще не се стряскаше от минаващите покрай него камъни."Това сигурно е някой Даева!Мислят си,че знаят всичко."Помисли си Ник и отново закрачи.След като направи няколко стъпки чу вик зад себе си и се обърна.Това беше той-човекът,който не помръдваше.

Надали имаше нещо на света, което да го накара да кресне като побъркан, но защо пък не? Беше освобождаващо. О, да, наистина освобождаващо. Особено след дълга тренировка по йога, ако изобщо можеше да се нарече така. Дали някой го беше чул? Изобщо не го интересуваше. Дали някой си бе помислил, че наследникът на Великата даева е луд? Също не го интересуваше. Но най-малко му пукаше за тукашните ученици, които минаваха постоянно, оглеждайки какво прави. Да, наистина беше интересно, но бива ли такова нещо? Все пак трябваше да тренират стихиите си. Не да се занимават с някакъв изкуфял чичко, който 'медитира'. И още повече се учуди, когато забеляза един младеж (за него си беше!) да го гледа с изумен поглед. Какво толкова бе направил Крис? Нищо. Само си беше креснал. Една съвсем нормална, човешка нужда, която понякога изскача от теб под формата на вик.
- Какво правите тук, Господине? - поде Лорен - Не трябва ли да тренирате с камъни и пръст, а ме гледате така?
Мъжът го погледна изумено, но после се сети, че щом е даева явно усеща пулсациите на неговата стихия в тялото му. Поклони се, извън своята воля, но така подобаваше да се отнасят към толкова висшестоящ човек. След това се изправи бавно и му изпрати пронизващ поглед.

П.П. Съжалявам, че е кратко, просто нямам много вдъхновение

След този кратък поглед Ник пое към Даевата все още вперил поглед в него.Изведнъж на около метър и половина от него,Ник заговори с топъл,плътен глас:
-Добър ден,Учителю!Казвам се Никълъс дьо Болеро и съм син на Древногръцката богиня на плодородието Деметра.-тук той направи малка пауза и спря на място,а после продължи.-Тук съм за втори път и все още не познавам околността добре и реших малко да се поразходя.Извинете ме,ако съм нарушил спокойствието Ви!-тук той отново направи пауза,поклони се леко и отново погледна към мъжът,който вече се бе изправил и бе на сантиметри от него.-Чудех се дали някой би се съгласил да разведе един полубог,новак тук,из земите на Девънхайд.-продължи Ник и погледна Върховната Даева(без да знае,че е такава) с нотка на молба в гласът.
Не чак толкова възрастния мъж го поогледа и се замисли за момент...