* Любезно предупреждение към почитаемите читатели : Следващите редове са плод на не особено здравото мислене на Невидимия автор (предпочита мислите му да не са с наднормено тегло, затова ги кара да се поддържат слабички и не особено задълбочени), заради което предварително се извиняваме на всеки, който реши да направи фаталната грешка да се зачете и да види въпросните мисли по бански. Разбира се, с тоновете идио ... идеологически похвати не целим да обидим създателите на форума, а да им предложим нов тип герой и начин на воденето (а.к.а - за носа) му. Та - накратко - четете на ваша отговорност и с прилична доза чувство за хумор (;1. Име : Ескалена ТикСъчетанието от гласни и съгласни в наименованието на русокосата дама си беше по всеобщо мнение повече от скандално. Първо, леличката в общината не успя да разбере молбата на полумалоумния й баща да я кръсти " Калена е със стик" както заради съображения, че това не звучи много престижно, но и заради факта, че въпросният баща по-скоро грухтеше (причините не бяха в тъпотата му, о не, а в една стъклена бутилка със съдържание способно да убие и най-способния професионален алкохолик). Второ, защото повечето хора до толкова го харесваха, че неволно си глътваха граматиката щом като го чуят цялото.
Възраст: 20 годиниСлед като отделихме подобаващото уважение към името на Еск (така обичаше да си говори на галено), смятаме най-безцеремонно да пропуснем да пишем нещо повече за годините и да ги оставим да се цупят в ъгъла. Пада им се щом като минават толкова бързо без да кажат дори едно свястно "здрасти"!
Външен вид: Интересен.Нали не смятахте, че Невидимият автор ще остави нещата толкова изчерпателни?! Хахаха. Нее, макар че ако трябва да си признае го мързи да пише, наклонността му да обърква читателите с твърде много думи на едно място е много по-силна от всичко в него. И така, налага се да започнем с изтъркана фраза - "нещата не са такива, каквито изглеждат", която твърде много хора използват не по предназначение. При нашата мила (колкото мил може да бъде заспал носорог) Еск работите не стоят точно така. Разбира се, когато я видите пред себе си ще си помислите, че това е поредната необикновена откачалка, която се е пръкнала наоколо, за да вгорчава обикновения животец на добричките и нормални хора с непрестанното си желание да поучава другите кое е добро и кое е лошо. От такива вече да ти втръсне! Все някакви различни и дебилно уникални. Аман! Тя, обаче, не е на същото мнение. Всъщност нищо по нея не е на едно мнение с останалите работи. Например, русата й къса коса живее собствен живот, който е неподатлив на повече грижи от гребен и една-единствена фиба! Случвало се е да погълне една или две шнолки, които се прегърнаха в ужас преди да се затрият от лицето на Земята и повече никой да не чуе нищо за тях. Образно казано, естествено. Фактът, че русото измерение, което водеше собствен живот на симпатичната й главица, не се разбираше с дрехите беше очеИЗваден. Те самите не бяха унисон, пък камо ли то. Цветовете по тях се разминаваха толкова плачевно, че на страничните наблюдатели им се насълзяваха очите от ужас, когато видеха зелена плетена жилетка, оранжава памучна блуза, синя три-четвърти пола, червен клин и черни ботуши на зелени точки. Сякаш, за да подсилят ефекта от цялото това пъстро петно, по ръцете и врата на Еск се полюшваха напълно безпрепятствено около килограм евтини украшения, които доста нелегално (бяха избягали от сергиите си) се бяха намърдали там, за да могат да произнасят невъобразима какафония от звуци. Това допринасяше особено добре към общото впечатление и аура, които витаеха около Еск - такива на доста отвеяна и разсеяна дама, която явно е далтонистка. Макар че не беше. Сега може и да е, зависи от настроението й. От него също зависеше как ще ходи - дали прегърбена или изпъната като дъска за гладене, макар че второто й отива повече и тя практикува предимно него. Все пак, човек трябва да компенсира малките работи с големи - малък ръст с голямо его. За своя най-голяма гордост господин Настроение (в тези среди познат още като "Сър Прищявка") можеше да се похвали, че дори контролира забележителния поглед на нашата героиня. Цветът му можеше да бъде определен като сив, но нюансите и внушенията бяха безброй и тези, които познаваха Ескалена можеха да потвърдят, че те се променят при всяка нейна мисъл и желание. Някои по-запознати личности дори се кълняха в най-святото си - домашните си любимци, че са виждали как самият Поглед ги следи, макар че Еск не гледа към тях! Това като че ли доставяше огромно удоволствие на лицето на дамата, което за да подчертае сериозността на ситуацията, винаги беше бледо като на болник. Не един или двама със слабо сърце посетиха болницата преждевременно заради тази очаквано ужасяваща комбинация. Страшна работа ви казвам.
Характер: Мъчнотия. Или с други думи - всичко около въпросната съвкупност от прищевки, настроения, впечатления и манджи (да знаете, че за една себеуважаваща се магьосница е много важно какви бъркочи яде - доказано е, че някои зеленчуци умеещи да предизвикват редовни стомашни неразположения не влияят добре на заклинанията) е свързано с много трудности. Самият характер е труден, да го опишеш също е трудно, а да го изтърпиш е наистина просто нечувано трудно. И все пак се намират заблудени индивиди, които подмамени от привидно откачения вид на Еск, решават, че тя е поредната необикновена девойка със смахнат характер. Все пак това е на мода, нали? За жалост тези нещастни същества се сблъскват с нещо, което не са очаквали ни най-малко. По принцип в пакета трябва да си върви дежурното говорене на неща, които никой друг не би казал, несвързани мисли, разконцентрирано държание и реплики, които трябва да минат за очарователно-остроумно-забавни. И разбира се, Еск не пропуска да ги приложи в действие, когато няма какво смислено да каже. Защото, нека си признаем, че е ужасно досадно да се запознаеш с някого и той да започне да ти говори за сложни философски разсъждения, за които самият ти не си мислиш дори преди сън. Не че не обича да досажда на хората, даже напротив - русокосата госпожица е по-склонна да виси на нечия глава само заради спорта, но не си пада по прахосването и безхаберното използване на думите. Според нейната лична Относителна теория на Думо-използването, изреченото от даден човек има силата да промени целия свят и това съвсем не са прищевките на някой романтик-идеалист, решил, че е редно да се докаже като супер оригинален. Не. Тя просто вярва в силата словото във всичките му форми. Все пак не са ли заклинанията именно една сфера от него? Затова Еск е убедена, че не просто е магьосница, а Говореща (личен неин патент), което ще рече, че се е отдала на изучаването на изкуството на думите, а междувременно и на размахването на магическа пръчица, връткането на жезли и влизането в ролята на "невероятно-интересната-вещица".
Което пък води до друга черта от нейния характер - русокосата се категоризира като вещица, а не магьосница, защото счита, че всяка една себеуважаваща се внучка (а и страхуваща се от проклятие) на баба-вещица трябва да продължи традицията. Малко не й се отдава, защото за разлика от баба си не предизвиква непринуден ужас в събеседниците. Баба й до толкова е наплашила всички, че идват да я търсят за помощ само когато самата тя тя не е наоколо. Младата й наследничка естествено въобще не влиза в сметките, защото бабата се води старшата вещица в дома. На нея се пада честта да гледа в кристалната топка и да лъже заблудените душици, които искат да разберат бъдещето си, тя реди картите и хвърля боб, лъжейки ги още повече и разчитайки на собственото си въображение. Еск не си пада по методите й и макар да се възхищава на усърдността и въображението, с които старицата си измисля такива налудничави истории, нашата героиня предпочита да говори истината от време на време, особено, когато й с наложи да контактува с друг освен себе си. Това я прави податлива на самовнушения и вътрешно влияние, но дамата не се притеснява - смята, че е по-добре сама да се излъже, че дадено нещо й подхожда, отколкото да затруднява някого другиго с тази нелека задача. Все пак сме наясно, че злополуките по стълби в магазините и моловете се дължи на осъзнал се клиент, който вижда, че роклята тип "в мен си като слон" е наистина такава, а не "в мен си слаба като сърничка", както усърдно го е уверявала продавачката.
И за да е идилията пълна, ще завършим с един бърз оглед на останалите черти в инвентара на сивооката. Ще бъдем кратки и изчерпателни, без ненужни допълнения. Та, характерът на Ескалена има метаморфното свойство да се нагажда според средата, в която се намира, макар и не точно. Например в горяща къща тя може с интерес на наблюдава огъня без дори да се сети да се опита да го изгаси. Причината? Вероятно е била очарована от огнените спирали на пламъка и от разтичащите се нюанси на мебилировката около нея. Готова е да помогне, точно колкото шофьор на тежкотоварен камион - тоест само ако има някаква определена изгода и ако ситуацията включва солидна доза многозначителни погледи. Въпреки че постоянно си вре носа в чуждите работи, не си цапа ръцете с тях и предпочита да запази прилично разстояние от бедите на другите, освен, отново ако няма нещо в плюс аз нея. Праволинейното държание е нейна запазена марка - дели света на черно и бяло и просто не може да разбере всички, които говорят за сивите нюанси. Вероятно заради това не е наясно за отделния живот, който Погледът й води. И накрая, но не последно, госпожица Тик е почитателка на показното вещерство - тоест онзи тип, в който показваш, че можеш да направиш всичко, което искаш за другите, но е много вероятно да не го сториш. Затова може би й липсва изобилното количество приятели, което така или иначе само тормози и трови живота на хората, при положение, че приятел е твърде широкоспектърно понятие.
История: Завъртяна. - Що не я тресна у главата, бе?!
- Ем чи, аз от да дъ знаа, че е проклета фокусничка?
- Верно.
Докато двамата бандити се консултираха относно неуспешното си покушение върху русокосата дама, която така любезно си бяха набелязали за своя първа жертва тази вечер, самата тя съвсем небрежно се оглеждаше в леко зацапаната повърхност на златен джобен часовник. На пръв поглед непознатата изглеждаше от онези отегчени хора, които сами се набутват в тъмните улички посред нощ, за да могат да затормозяват невинните главици на джебчиите със сериозни логически задачи от сорта на тази, която двамата се опитваха да решат. Бяха примитивни по мнение на Еск - беше виждала много по-свирепи индивиди, които заслужаваха подобно прозвище, а не толкова малоумни представители на бранша. Баба й я беше пуснала да се разходи за няколко часа на свобода преди да се насочат към "вилата в другото измерение", както старицата обичаше да нарича порутената хижа, която обитаваше. Ескалена се ужасяваше от самата мисъл, че трябва отново да прекара известно време там - налагаше се да се среща с приятелките на баба си, които постоянно я щипеха за бузите дори и след като навърши 16. Просто скандално. Тя завъртя глава и изцъка с език.
Само след няколко мига изтекоха петте минути, които бе дала на бандитите за размишление какво да правят. Опита се да се поизкашля тактично, но се задави и ефектът се позагуби, защото те се обърнаха стреснати, което едва не доведе до загубата на говор на Представителя на групата. Защото всеки знае, че всяка сборна единица от нещо си има едно нахакано същество, което обича да се преструва на най-разбиращото, въпреки че всъщност през повечето време повтаря онова, което му е казано.
- Ще Ви пуснем, мила госпожице. - започна уклончиво той, - Но ще се наложи да ни дадете някакво капаро, че ще се върнете пак. Не може да искате да Ви оберем ако не сме сигурни, че ще се върнете.
Дали заради факта, че можеше да бърника из чуждите съзнания, или просто всички се влияеха от външния й вид, Еск все попадаше на подобни хора, които говорят напълно разумно. Тя не можеше да проумее как някой очаква нападателите да го пуснат ако не им даде поне нещичко. И те бяха хора и се налагше някак да се прехранват. На това дори баба й не можеше да я научи! Всъщност тя не можеше да я научи на нещо повече от магьосничеството ... извинете, вещерството. Разбирате ли, нашата симпатична героиня отрасна при нея. Баща й и майка й бяха загинали, но на нея й казаха, че са се превърнали в сапунени мехури и всеки път щом видеше някое нещастно дете да си играе с такива, Еск направо откачаше и започваше да ги гони, за да им говори и да се хвали. Което не е много здравословно предвид факта, че балончетата много цапаха дрехите й, когато се пукнат и това водеше до сериозно влошаване в здравето им. Та, Ескалена отрасна при баба си - Методия, която родом беше от България. Затова я взе при себе си да я гледа в София, но щастливият им живот се делеше между две места - хубавия й апартамент в столицата и скапаната хижа на Другото място. Оделия му бше името, но Еск му казваше Скапания град. Така и не можа да разбере защо всички други си имат хубави палати у дома, а Методия наистина има САМО две стаи на първия етаж и една на втория, която щедро бе дарила на внучка си.
- Разбира се. Кичур коса ще бъде ли достатъчен? - попита русокосата, а крадците се спогледаха и кимнаха, - Но да имате предвид, че води собствен живот.
Тя бръкна в малката чантичка, която носеше и измъкна джобно ножче, което в началото изглеждаше съвсем нормално, но когато зърна дестинацията си направо полудя. Бандитите се стреснаха още повече и единият буквално припадна от ужас при заформилата се борба между бледото острие и кехлибареното чудовище на главата на дамата. Представителят, който очевидно имаше малко повечко ум, вдигна ръце и извика стреснато :
- Спрете, ще Ви приемем на доверие! Вървете си!
Двамата вярваха, че пред тях стои една от онези луди фокуснички, които ходеха с цирковете и объркваха хората с триковете си. А почтени крадци като тях не искаха да имат нищо общо с такива личности. Затова дори без да го бути, нахаканият младеж задърпа приятелчето си към дъното на тъмната уличка, оставяйки Ескалена сама. Тя само въздъхна тъжно и измъкна от хватката щастливото ножче. То видимо си отдъхна щом се прибра в чантата и тихичко започна да подсмърква от щастие, че не се е наложило да продължи процедурата. Самата госпожица Тик разочаровано изцъка с език и се завъртя на пети да си ходи. Винаги всички бягаха от нея. В училище никой не я харесваше и не говореше с нея, а в университета преди една година направо си изпроси отпадането с поправката, която си позволи по отношение на произношението на професорката по японски. Проблемът бе, че Еск беше прекарала твърде много време в разпъване на бузи покрай леличките, а една от тях идваше от Япония и нашата героиня понаучи това-онова. Всъщност, като че ли фактът, че разбира повече от останалите винаги беше пречка. Освен, че правеше всичко възможно да ги отблъсне и респектира от себе си, както всяка една себеуважаваща се вещица прави, сивооката несъзнателно им създаваше комплекси с широките си познания в различни сфери на живота. Дори вълшебните типове, които срещаше я избягваха, защото виждаха заплаха за представите си какво знаят. А пък тя не беше направила нищо особено, за да ги надмине. През първата половина на деня се преструваше на човек без особени сили, а през втората умуваше над дебелите книги за билки, които Методия се бе погрижила да намери. Усетила вродения талант на момичето, тя така и не я оставяше на мира, а постоянно я изпитваше върху различни работи. Досадна работа ви казвам, но така Еск разбра как се правят онези отвари, които облекчават положението с лошите манджи и проблемите със стомаха. Полезно нещо, ей!
И така, русокосата си растеше съвсем щастливо и спокойно, разхождайки се между двата свята и припкайки на воля като еднорог с набиат ябълка на въпросния рог. Красива гледка! Не се оплакваше от живота си, но смяташе, че леличките могат да спрат да я щипят по бузките, а къщата имаше нужда от едно хубаво заклинание за разширяване.
Специална способност: Легилимантика и окулмантикаБи било скучно човек да чува мислите на другите, затова Еск бе канализирала тези си сили в друга насока - пълно вмъкване в чуждото съзнание. Предпочиташе неживите предмети, защото те бяха твърде послушни, но внимаваше с тях, защото една сутрин се събуди с желанието да се напълни с вода и да се сложи на котлона да кипне. Предишната вечер бе влизала в тенджерата, което май обяснява всичко. Успяваше да се вмъква при най-различни животни, но никога при хора - беше твърде непредсказуема и опасна работа. А и без това, когато се доближеше до тях щеше да научи заради прекалената им бъбривост, каквото трябва. Поне от повечето, де. От друга страна, окулмантиката й помагаше да запази собственото си съзнание от външни влияния. Един път една мивка бе опитала да се намъкне при нея, което си беше факт, твърде ужасяващ сам по себе си.
Допълнително:Много е, ама ще се ограничаваме.
Пее умопомрачително, което ще рече, че докарва до припадък слушащите я. Затова пък свири много добре на пиано и владее няколко чужди езика - английски, японски и норвежки. Все пак ходеха в Осло твърде често. Има си врабче на име Линон, което я съпътства неотменно.
Контакти: еmail -
nynaeve_sedai@abv.bgskype - seeker_of_the_night
п.с. - администраторите да не се обиждат, не исках да се подигравам на някого или на форума с героинята, просто така ми дойде отвътре да я направя^^ 
