Скалата на смъртта

Скалата на смъртта се издигаше нависоко в летящите острови Меехта, обагрена от различните скъпоценни камъни, които криеше в недрата си. Скалата бе продупчена от множество пещери, в които в древността се бяха заселвали дракони. Сега също имаше, но много по-малко. Името й идваше от легендата за войникът Сайрин, който сложил край на живота си, хвърляйки се от тази скала, когато разбрал, че любимата му е починала. Затова наричаха мястото също и Скалата на любовта или на неразбирателството, но най-популярното й име беше на смъртта.

На върха на скалата, в целия си разкош, се издигаше манастирът на алтените, в който всеки можеше да се свърже с предците си или да се помоли на Върховния алтен. До манастира се стигаше трудно, защото бе обграден от дебели крепостни стени, а и скалата бе много стръмна, но един път стигнал до него, можеше да бъдеш сигурен, че ще се нагледаш на красота. Той представляваше девет големи кули, боядисани в бледа зелена боя, която се отличаваше от белия пейзаж отдолу - облаците. Покривите бяха дълги и сякаш докосваха звездите, а от най-голямата цитадела, тази на Върховният алтен, струеше светлина, подчертаваща красотата на пейзажа.