Парк „ Силвърмуун “

Сред всички паркове този беше най-големият. На входа му имаше огромна желязна порта, която неволно и пронизително скърцаше в момента в който някой я докосне. Пейките бяха добре бпядисани, макар и в сиво. Малките полянки бяха окосени, макар и косачите им вероятно са били разкъсани по пълнолуние. Дърветата бяха големи и внушителни, а от зелените им корони се чуваха приглушените песни на нищо неподозиращите птички. Въпреки, че повечето върколаци не допускаха да са на свобода при пълнолуния, пак по асфалтираните пътечки тук-там имаше по някоя локва кръв.